Швейцария влиза в коронна криза

Миналата  зима случайно станах свидетел на малка криза и на решението и в реално време.

Бях сама на лифта високо из Алпите, когато изведнъж движението спря. Висях си там в нищото – небето беше ярко синьо, въздухът хрупкав, шарените скиори под мен приличаха на пръснати М&Мс върху бяла покривка. Около селото в което бяхме отседнали имаше 380 км ски писти на височина от 1500 до 4000 метра – с други думи нито имаше тълпи, нито растителност, картината беше идеална за наблюдение от горе.

Внезапно един скиор падна и доста дълго време не можа да се изправи. До него, с пушилка от сняг,  рязко закова скиор в червено – униформата на швейцарското ски училище. Червената фигура поговори с падналия, огледа се и телефонира. След това решително свали ските си, закрачи нагоре по хълма и ги заби в  средата на пистата във формата на голямо Х. В следващите секунди червените М&Мс се заотделяха от общите ски потоци и целенасочено се устремиха към падналия. Без дори да го приближават, един по един, с еднакъв жест те свалиха ските си и ги забиха по същия начин в снега заграждайки значителен периметър. Всички скиори в района спряха в очакване. Секунди по късно запърпори хеликоптер, двама парамедици прегледаха бързо пострадалия, после го вдигнаха към машината. Зяпачите, хора от всякаква възраст, се бяха превърнали във възхитени деца пред гледката на излитащия хеликоптер. Перките се завъртяха, вдигна се пушилка, ски учителите скочиха отново на ските си и движението се възстанови сякаш никога не беше спирало. Лифтът ми потегли. Цялата пантомима отне точно десет минути. Вероятно бях станала свидетел на стандартна операция из ски районите, но като човек отраснал край морето и без особен афинитет към спорта аз за първи път виждах толкова перфектна, безмълвна организация. До онзи момент животът ми беше поднасял хиляди примери за точно обратното – когато тривиален инцидент като заледена повърхност или  спукана тръба се превръщат в сцена от “Лоръл и Харди” в гарнитура от човешка идиотщина.

Швейцарската реакция на корона вируса ми напомня на ски инцидента от миналата година. Пострадали има. Има и изненади. И страх. Но като цяло Швейцария си е функционираща система, която превключва на друга скорост и установявам, че при тази ситуация няма нищо по- ценно от това да си бил трениран в български условия.

Швейцарците около мен масово реагираха с: “Никога не сме предполагали, че нещо подобно може да се случи ТУК!” което напомни детската ми изненада при колапса на Съветския Съюз. Те остават масово шокирани когато им кажа, че вече съм преживявала настоящата ситуация под други форми – забраната да излизаме навън след Чернобил, оглозганите магазини за хранителни стоки при хиперинфлацията, ежегодните дървени ваканции (не знаехме кога ще започнат и колко ще продължат – за съспенс!). И че през по-голямата част от живота ми светът беше със затворени граници – по идеологически или икономически причини. Не бих препоръчала на никого да преминава през атомни катастрофи и икономически пропасти за да се подготви за пандемия, но това което разбрах за себе си тогава е, че всяка ситуация е упражнение по адаптация и все ще избутам някак си.

Елиас Канети е забелязал това още преди сто години: “Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук”.

EDIT: Веднага след обявяването на извънредната ваканция някои магазини внезапно се оказаха без продукти, които винаги са били в наличност. Липсите бяха попълнени на следващия ден и вече всичко си е по местата.