Че кой е идеален?

Цивилизоваността на едно общество, казваше майка ми, си личи по отношението към хората с увреждания.

Едно от първите неща които забелязах в Швейцария бяха пътниците във влака на път за работа – наред с такива като мен имаше и хора в инвалидни колички, слепи хора, хора със синдром на Даун, хора, които никога преди това не бях срещала. След това забелязах, че белите линии по асфалта на гарата са всъщност Брайлова карта. Хората с бели бастуни ги прокарваха по повърхността и уверено крачеха наред със зрящите. Когато детската количка стана част от ежедневието ми с радост забелязах, че тя не възпрепятства достъпа ми до всички етажи на магазините и обществените сгради – навсякъде има асансьор или рампа. А градският автобус има две врати за колички и се накланя към тротоара така, че да се качим лесно.

Някои от тези постижения са дело на Pro Infirmis – швейцарска организация от 1920 която и до днес работи за създаването на обществени условия улесняващи живота на хората с увреждания. Последната им кампания включва направата на манекени, по модел на истински хора за да отбележат седмицата на инвалидите.
Изложени са на витрините на магазините за скъпи дрехи WE Fashion, modissa, PKZ, Schild и Bernies на основната търговска улица в Цюрих.

Вижте как са направени манекените и как реагират хората на улицата – ей това е красотата на цивилизоваността: