Черните кутии

Някога имах една детска книжка, която се казваше „Добри за бобри“. В нея беше стихотворението за Мишана, която изпратила Мишока на пазар и той –

Купи сол,
купи стол,
и фенер
и панер,


а Мишана пак се кара,
а Мишана пак се цупи –
„А защо котак не купи?“

– ситуация, позната на всеки, който някога е пазарувал в ИКЕА. Целият бизнес модел на ИКЕА е основан на очакването да тръгнеш за пакет от големите салфетки и хот дог от един франк и да се върнеш с нова покъщина за хола. Швейцарската ИКЕА има космически цени за доставка, речеш ли да си поръчаш нещо от сайта им, защото ако всички купувахме само това, което ни трябва, Инвар Кампард нямаше да си кара спокойно старините в кантон Во.

Нашите визити в ИКЕА са изключително на рядко, тъй като аз още нямам шофьорска книжка, а Марсел, като повечето швейцарци, ненавижда струпвания на хора и превозни средства. Той отказва да стъпи в ИКЕА в съботен ден и в който и да е друг делничен дъждовен ден с обяснението, че при тези обстоятелства цяла Швейцария вече е в магазина. Което си е вярно, но от къде другаде може човек да си набави едновремено стъклени буркани от един литър, закачалки и фалшиво влакче Брио?
Преди две седмици обаче го убедих да отидем, защото идеята ми беше толкова гениална, че вие ей сега ще припаднете.

Една от най-неприятните страни на ваканциите с кола и деца е балона от постоянен хаос който ни съпътства като сянка. Два дена след тръгването ни съдържанието на червения ни сак се превръща в салата от съвсем чисти и горе-долу чисти дрехи, и точно тогава времето рязко се променя – люсва дъжд или слънце пеква и започваме да ровим за съответно чорапи или потници. Хотелската стая, състояща са от двойно легло, кошарка и двайсет сантиметрова пътечка околовръст, заприличва на катун. Многократно съм заспивала сред разпасани дисаги и с тъжната реализация, че и плащам за „почивката“.

Но можем напълно да си спестим това приключение ако натоварим багажа си в четири от сгъваемите катонено-платнени икейски кутии. По една на човек! Видимост! Лесен достъп до съдържанието! При пристигането във всеки хотел ще мятаме пижамите, несесера и кат чисти дрехи в синята икейска торба, т.е. няма да губим по половин ден за сбиране на багажериите. Багажникътна колата ще прилича на бенто бокс!

До момента системата работи като по ноти. Негативната страна е, че едва ли някога ще ни изберат за най-шикарната фамилия на средиземноморския бряг – пътуваме с икейска торба, нищо че я наричаме по между си „Луи Вютон-а“. Позитивната страна – в един по-така хотел нашите кутии бяха доставени в стаята от костюмар-консиерж. Гледката беше толкова абсурдна, че за секунда си помислих сега конфузно ли ми е или ми е смешно.
Беше ми смешно.

(„По-така“ хотел означава, че в ресторанта има дрес код. Наличието на дрес код обещава липсата на чичаци с шкембета, които си въобразяват, че щом могат да си позволят добър хотел то елементарното възпитание не е задължително и суркат чехли из лобито, викат, мобилните им телефони трещят, за свинщината на закуска просто не ми се говори. В името на добрия тон ние също не посещаваме въпросния ресторант защото обективно сме преценили, че това не ще да е приятно преживяване за никого. Виждали ли сте деца, които безмълвно дъвчат до родителите си, без да събарят чаши и да сипят храна около себе си? Моите все още не са от този тип.)