Цюрих

  От няколко години западната част на Цюрих е в процес на префасониране от индустриална зона със затихващи функции към район с нови културни, жилищни и работни помещения. Резултата до момента ми напомня Берлин – Zuri West e красива симбиоза между старото и новото с тук-там хипарливи зони за цвят. 

Театър Schiffbau, който е в сградата на бивша корабостроителница, е великолепен:

  
Снимките са назаем от тук и тук 

Loewenbraeu се превърна пред очите ми от стара пивоварна в жилищна сграда , клиника и магазин за мебели:

  

  
Снимките са назаем от тук и тук

(Софийската архитектурна група WhATA Association води с години кампания за подобно възраждане на Захарна Фабрика. Можеше да е убийствено красиво, но не се получи. )

Други сгради, като например Technopark са толкова нефелни като функция, че просто се чудя как съществуват в тоя град. Не се поддавайте на снимката на сайта им, Technopark си е направо Depression Central.

Понякога, особено сутрин когато вали, си мисля че индианската нишка от хора пъплещи от спирката към офисите сме като работниците от 50-те на път към фабриките. Само че сме в офисни кутийки. Което е твърде драматично за да е истина, но щом четете този текст на български значи сте наясно с фаталистичното мислене в нашата култура (ако навън грее ярко слънце това предвещава страшна зима, например).

И точно между шикарния офис на Swisscom и лъскавия хотел Renaissance остана стара къща с остър покрив, като от „Червената Шапчица“. Реших, че е въпрос на време да я пометат, но къщата си седеше. Докато един ден забелязах, че на лицевата и страна пише Résistance – със същия шрифт като на фасадата на хотела:

  Източник

Гледката винаги ми вдига настроението :)!