Хаос

Исках да разкажа за Испания, за детската градина, имам започнат пост от прохождането на Макси и все не ми остава време. Онзи ден се чудех къде точно се губят 40-те минути свободно време които ми се събират на денонощие и истината е, че ги губя в битки с хаоса. Огромен, непрестанен, всепоглъщащ хаос. Като Нищото което изяждаше Фантазия в „Приказка без край“.

Когато с Марсел се населихме в настоящия си апартамент бях в еуфория – цели осемдесет квадрата само за нас. Реновирана къща от 18 век, бели стени, светли паркети. Обзаведохме се с минимум покъщина, за да може да циркулира енергията, както казва Мила. И, ах, как лесно се поддържаше!

Сега имаме вълни от нови дрехи и обувки които минават в и извън експолоатация за месец-два. Играчки, като използвам термина най-общо – всичко е играчки, тенджерите, капаците им, празни кутии от кокао, измити костилки от авокадо, картонени рула от домакинска и тоалетна хартия.

Отделили сме един шкаф за тършуване, защото така пише по книгите – да дадем на детето възможност да развихри любопитството си. Този шкаф се превръща в ябълка на раздора ако не дай си Боже започна да готвя – Макс се вбесява защо ползвам неговия тиган (детските тиганчета-играчки не го интересуват, той иска истинските).

Марсел обезопаси шкафа с оцета и олиото в деня в който Макси дотътри стъклена бутилка със зехтин в спалнята. И то така добре го обезопаси, че и аз не мога да го отварям и бутилките живеят до котлоните където не им е мястото.

С един куп неща свикнах.
Вече дори не събирам джунджуриите по пода в хола, само подритвам парчетата Лего докато си проправя път към дивана.
Имам рефлекс за затваряне на тоалетната чиния, защото не искам да си намеря телефона вътре (Марсел закъсня с нано секунда и после заедно с Макс гледаха как чорапа му безславно потъва надолу).

Хаосът е част от имането на деца, но така ми е омръзнал напоследък …