Фреши

Класацията ми на гламурни занятия в момента се оглавява от това да си собственик на ресторант – какъвто и да е, в целия спектър от Мишленски до дюнерджийница. Причината за това е, че нямам ни най-малка представа какво се изисква за да си в ресторантьорството и мога да си го гламуризирам колкото си искам.

(В зората на двайсетте ми години на върха на същата класация беше имагинерно занятие, което изисква да се разхождам със затъкнат хед сет в ушите, да говоря с взор вдълбан в нищото загатвайки, че духа и интелекта ми са отдадени на нещо сложно което се случва през девет планини в десета. Сега съм на такива конферентни разговори абсолютно всеки делничен ден и въпреки, че силно си обичам работата в тях няма нищо гламурно. А отнесения взор се дължи на нечовешката ми концентрация да мисля след 12 часа на крак или да разбирам събеседника си при все тежкия му английски, руски, бангалорски или, опазил господ, китайски акцент.)

Животът на ресторантьора според мен протича така –

Започва работа към 10 сутринта, т.е. има достатъчно време сутрин да си заведе децата на градина, да си изпие кафето и да дръпне един час йога.

След това си слага очилата, искрящо бялата професионална униформа с два реда копчета отпред и дискутира с артистичен ентусиазъм менюто с екипа си. След това посреща и изпраща доставчици които правят всичко възможно да и угодят – вина, сирена, масло, зеленчуци, риба …ммммм. След това съставя менюто дава разпореждания и си заминава. Обядва късно на спокойствие. Спи един час. Прибира си децата от градина и си играе с тях. После се връща на работа и следват часове с яко готвене, командорене и въобще екшън. От време не време се появява сред клиентите с перфектни червило и представителна униформа, не тази, с която всъщност работи, поздравява редовните, разменя закачки, кара всички да се чувстват уютно и на точното място и след това им омита портфейлите до стотинка. Клиентите са винаги елегантни хора, които разговарят тихо и са изключили телефоните си на входа като в театър. Денят, всеки ден, приключва с аплаузи.

(Митански, ако четеш това моля те, не ми казвай че греша. Искам да вярвам, че живота ти е такъв! И да продължавам да ти завиждам да смелостта да имаш успешен бизнес в София!)

Когато моите приятели КейТи и ДиДи заявиха, че ще отварят швейцарски франчайз на канадска верига за храна бях силно заинтригувана. ДиДи работеше във фирма, която нямаше нищо общо с общественото хранене. КейТи тъкмо завършваше някакво хотелиерско-ресторантско училище и винаги работеше нещо студентско в сектора.

Изнизаха се няколко години в които бизнес плана им беше одобрен от банката, хвърчаха из света за да се срещат с партньорите си, КейТи мина месец и нещо обучение с тях в Сан Франциско и когато нещата аха и да тръгнат се роди дъщеря им.
Не знам как точно се справиха в този момент, защото те сякаш изчезнаха от лицето на земята заети с бебето, бизнеса и живота по принцип.

(Да имаш собствен бизнес в Швейцария, а и където и да е другаде, не е като да си свиркаш и да си пиеш кафето).

Тъй като Фреши е далеч от офиса чак миналата седмица най-накрая си поръчах обяд от тях.

Като всеки отраснал с домашна българска кухня моите претенции към храната са много високи. Ягодите не трябва да са бели от вътре, доматите трябва да имат изразен аромат в зелената част където е била дръжката, сиренето трябва да е умерено солено, маслините – Каламата, киселото мляко трябва да накиселява, салатата е предястие, а не основно и в никакъв случай не трябва да включва майонеза или фабричен „салатен сос“ от който можеш да развиеш рак, но няма да качиш нито грам телесно тегло.

Пробвах Mediterranean Bowl – бяло саламурено сирене, печени пиперки, салата, лук, краставици, киноа (това е нещо като булгур), някакви си ядки, зехтин или олио и оцет. Има опция за пилешко, скариди или тофу. Останах много доволна! Явно комбинацията е добре балансирана, защото в противен случай в четири следобед щях да съм на филия с Нутела и кафе.

Предлагат също салати, сандвичи и супа, които също смятам да пробвам, но за сега съм стриктно на Mediterranean Bowl, защото знаете, че вкуса на пиперки, краставици и сирене е като да имаш цирк в устата си.

Ако минавате около Militärstrasse 14 в Цюрих, пробвайте и предайте поздрави от мен.

Фреши има и доставка по интернет чрез Veloblitz, това е велосипедна куриерска служба, обаче както сама се убедих поръчката трябва да се направи към десет за да пристигне между 11:30 и 12:00.