Теория и практика на швейцарските училищни ваканции

Спонтанният ми отговор на въпроса „Какво правят през ваканциите швейцарските деца“ е: „Нямам никаква представа, всеки се оправя сам“. Което не е съвсем цялата истина, просто въпроса с ваканциите тук е комплексен, аз се сблъсках челно с него преди две години.
Нека да обясня.

Швейцарските деца започват задължителното си образование на четири годишна възраст с предучилищна и така влизат в системата при която от 52 седмици в годината 13 са ваканционни. Грипни и дървени ваканции няма – децата боледуват, но по единично, не епидемично, а как не им се пука парното през зимата е мистерия някаква, предполагам масоните и илюминатите имат пръст в цялата работа. 

Най-дълга е лятната ваканция от пет седмици, покриващи юли и август, а останалите са разпределени на по-къси порции през годината. Подобна организация се отразява особено добре на по-малките деца, които са ми пред очите – щом забележа, че занятията им идват в повече значи и следващата ваканция е зад ъгъла.

Почивките не са по едно и също време из цялата страна, което означава, че братовчеди от съседни кантони могат да не се засекат за ски ваканцията, но същевременно възпрепядства масови вълни от отпуски по едно и също време и потенциални ръкопашни битки из швейцарските офиси. 

Тъй като нито един работодател не дава 13 седмична годишна отпуска в началото не проумявах кой гледа децата през ваканциите им. Отговорът се оказа елементарен – повечето родители, обикновено майките, не работят или работят на непълен работен ден

Този тип родители, по мои впечатления, нямат особени трудности как да запълнят дните си. Универсално правило е, че децата се нуждят от чист въздух, движение и сигурност, а в това отношение Швейцария може да предложи много просто защото  са все неща от които се нуждаят всички. 

Децата задължително прекарват поне един ден около някакъв водоем – плажа на река, езеро, плувен комплекс или надуваем басейн в градината. Другите занимания се определят по регионален принцип – всеки знае къде е най-близката зоологическа, най -интересния детски музей. Някои от тези  забавления са напълно безплатни, но други струват доста, затова годишната абонаментна карта за зоопарка например е желан подарък за рожден ден (като кооперация от бабите и дядовците и други желаещи роднини). Леки походи из близките баири, някой местен събор, концерти на открито, ферма, предлагаща яздене на пони или бране на боровинки, цирк, екскурзия с параход по близкото езеро – идеите излизат от всякъде без да се ограничават от размера на населенито място. В близкия град с 15.000 жители има чудесен безплатен детски природо -научен музей, в който всичко може да се пипа и моите деца биха останали да спят в него ако имаше възможност. 

Една от темите из пресата това лято беше необходимо ли е цялото това хипер разнообразие, като посочваха, че преди 20 години никой не се е занимавал с план график на детските ваканционни занятия. Ваканцията е била време да си играеш по цял ден без разни скучни възрастни да ти висят на главата с програма за деня. 

Има и друг тип семейна организация – с две деца и двама работещи родители. Стандартна ситуация за България, но куриозна особеност в Швейцария. За такива като нас има занималня, която приема децата от сутрин до вечер, като там предимно си играят или се занимават с горните ваканционни опции. Занималнята не е универсална – има я само в по-големите населени места, където има нужда от нея. Принципно всяко село има възможността да изиска предучилищна за ваканциите, но ако нуждаещите се от нея деца са малко тя едва ли ще бъде създадена. Занималнята не е безплатна и цената и се определя от доходите на родителите. По мои наблюдения в нашата занималня има деца, чиито родители работят заради интелектуалните си амбиции, и деца, чиито родители не могат да живеят с една заплата. Случайно или не и в двете групи родители преобладават чужденците. 

Малцината тийнейджъри, които познавм, също са доста заети през ваканциите. Някои работят, но повечето заминават на езикови курсове в чужбина, като живеят при приемни семейства. Сещам се и за няколко тийнейджъри, които заминаха по социален проект в Сомалия и се занимаваха с почистване и дребни ремонти в едно сиропиталище. 

Швейцарското лято пристига с месец по-късно от българското и си тръгва един месец по-рано. Топло е, дори горещо, но вечерите са хладни. Лятната ваканция и тук минава много бързо – в нашия кантон от тази седмица всички са пак на училище.