София навърши четири

  София е искрено притеснена, че ако някой ден дядо и Стоян отгледа голяма, супер голяма ряпа тя ще е единствения човек, който ще може да му помогне да я изтегли. „Баба София вече почина, той си няма куче, нито котка… даже мишка си няма. Има само две внучки, но Жозефин е още бебе, значи оставам само аз.“

София проговори на български между третата и четвъртата си година, точно както и Макс. Събитието беше предхождано от три години монолози на български от моя страна с бледи индикации на успех. Не знам какво стана в главата и, но в рамките на една седмица изведнъж превключи – първо с объркан словоред като Учителя Йода, но после постепено се нормализира. Немският и е по- добър, но няма никакви трудности да се разбере с всеки пожелал да я заприказва. 

През последната година тя тръгна и на тенис. Макси от много малък прояви желание да тренира и щом навърши пет го записахме в местния клуб. „Und ig? Ами аз?“ – реагира София. Не може, обяснихме и, трябва да си навършила четири. Тя ни гледаше объркано – какво общо има възрастта с мотивацията и?

И така, Макс се включваше в тренировката с останалите деца, а Софи, на метър и половина разстояние извън терена, следваше инструкциите на треньора. Те скачат – и тя скача. Те си подхвърлят топка – и тя подхвърля въображаема топка. 

(Представете си занятието не като сладурски клип на мини Федерерчета в Youtube, а като леко дезорганизирана версия на „Бързи, смели, сръчни“ минус бате Мишо & доцент Жалов). 

Циркът продължи близо месец докато треньорите капитулираха и я взеха в групата. Невъзможно беше да игнорират отдадеността и докато половината от трениращите блееха или се тупаха с ракетите по главите. 

След Коледа най-сетна изкара и варицела. В детската градина минаха няколко вълни, но децата Брунер така и не я закачиха. Хер Доктор вдигна рамене – или имат силен имунитет – случва се, макар и рядко – или са преминали болестта незабележимо, което означава че някога ще я повторят. През януари първи се капична Макс и през следващите две седмици София методично изследваше тялото си за обриви. И тъй като шарката отказваше да я навести тя въздъхна и изписа с точки от фулмастер целите си ръце – и това помогна. С боен вик се втурна една сутрин в спалнята, обяви, че плановете за деня се променят и настоя немедленно да и сваля от закачалката роклята на точки, защото ще пасва идеално за случая. В следствие шарката се оказа досадна и дълга, но най-важното е, че се разписахме. 

Моментът, който ми се иска да можех да бутилирам, е Коледната сутрин на 2015. След месеци очакване тя беше изпълнена със съмнения дали поведението през изминалата година я квалифицира за подарък. Когато видя камарата с кутии под елхата тя кресна с всичка сила:“МАМА! Виж колко подаръци аз пЕлучих!!! Аз толкоз много ‘слушна беше!“

Когато я попитахме какво иска за рождения си ден тя дълги мисли и каза – нищо, вече всичко си имам. Нова рокля пЕлучих за Коледа, туфли за балет пЕлучих… Вече нищо не искам. Подарихме и прозрачен чадър с принцеса София и кукла принцеса Анна – тя остана без дъх и каза, че всъщност, точно тези две неща винаги е искала. 

И така, Софи на четири: 

Как се казваш: София

На колко години си: на четири (показва четири пръста)

Кой е любимия ти цвят: Жълт

Кое е любимото ти животно: Леопард. Защото е жълт.

Коя е любимата ти книга: За дядо и ряпа

Коя е любимата ти песен: „Две калинки като балеринки“ и „Пейте, скачайте, весели деца“

Коя е любимата ти храна: Спагети.

Коя е любимата ти напитка: Сироп. Розов. 

Коя е любимата ти дреха: Пижамата с Пепа Пиг

Коя е любимата ти игра: на Лего принцеси

Коя е любимата ти играчка: (тупва пред мен една кола-играчка; казвам и, че не и вярвам и че обикновено си играе с Балерината или с Принцеса Анна; тя пак бухва колата пред мен и казва: „нЕпротив“.)

Кой е най-добрия ти приятел: Никола от детската градина

Кой е любимия ти празник: Рождения ден

Какво най-много обичаш да правиш: нещо от Лего

Къде предпочиташ да ходиш на почивка: в Леголанд.