Седмицата с проектите

Миналата седмица в предучилищната на Макс работеха по проекти. От моята камбанария дните прoтекоха така:
Понеделник. Получавам sms от съседката Кристина, че Матиас и Макс са доставени в сборния пункт с ентусиазъм и радост. Вечерта научавам, че Макс е бил в групата за работа с глина: “ Човек трябва много водица да слага защото таз глина е много суха.“
Вторник: „Хвърляхме глината на пода, ей така, от високо. Как защо? За да видим после как изглежда! Много гладичка става. … Татко на мене дада една ябълка за паузата и това не е добре. Моля утре ти на мен нещо друго да дадаш! Хлебче със стафиди“

Сряда: Ротация на занятията. Макс трябва да отиде до училището със съседчето Тоби, но Тоби има температура и затова Естер, майка му, води моя човек. Естер е пич!

Вечерта: „Не знам в коя група бях, не помня. Не помня какво правихме. Не, при една друга ‘пожа, не при фрау Сен. Не помня как се казва“.

Четвъртък: Мой ред е да водя Макс и Матиас. Кристина заминава на работа, Матиас реве с пълно гърло. Обяснявам му на български, че искрено му съчувствам, обаче виковете няма да променят плана за деня. За мое очудване той спира да реве и тръгваме спокойни и уравновесени.

(Той знае, че не се шегувам. Трябваше да ни видите по-миналия четвъртък. Moi, с лаптоп на едното рамо, на другото – Матиас, ревящ с пяна на устата, по чорапи. Зад нас припкаше Макс с обувките на Матиас в ръка. Комшиите бяха силно впечатлени каква съм Боримечка.)

Вечерта разказите на Макс бяха много объркани и на двата езика. В общи линии глината е къде къде по-интересна от апликирането.

Петък: внезапно осъзнавам защо въпреки 220-те деца в двора няма хаос. Родителите ги няма! Децата в швейцарската предучилищна са окуражавани да идват сутрин сами, затова правилата на уличното движение са застъпени от първия ден. До към края на първата година децата са достатъчно самостоятелни да се придвижват сами (предучилищните са на квартален принцип, т.е. никой не живее твърде надалече; както при нас едно време, въздъх). Има съвсем малко такива като мен които си пускат децата и заминават, а децата просто застават в групата си, закачат се, блеят и чакат появата на учителката, която ги проверява по списък.

Вечерта единственото което научавам е, че мъфина за закуска в междучасието е бил разменен за нещо друго с индивид от първи клас на име Саша.

Сега Софи не спира да пита кога и тя ще работи по проект.