Сантиментално

В кампания на часовниците Патек Филип се казва, как, разбирате ли, човек никога не притежавал Патек Филип, а просто се грижел за него докато го предаде на следващото поколение. Хората на рекламata изобщо не приличат на никого от моето семейство. Питала съм много приятели дали техните семейства изглеждат така и до сега съм получавала или отрицателен отговор или откровен смях.

Има обаче предмети които наистина се предават на поколенията, не задължително поради тяхната утилитарност, а от чист сантимент.

При Стоянови такъв артикул е Гръцкото Костюмче От Леля Ти Лили. Костюмчето е дошло при нас в средата на 70-те, когато чужбина, пък била тя Гърция, е била далечно място, изпълнено с шарени стоки недостъпни за средния българин. Костюмчето е било ново, носено е от мен, сестра ми и двамата ми братовчеди, прано е милиони пъти и според възхитените думи на майка ми цветовете му „не мръднали“. И така, благодарение на яркатa си окраска, практичен дизайн и екзотичен произход то е било запазено за спомен от ранното ми детство.

Всъщност няма гаранция, че костюмчето дори е гръцко. Пак от същата леля Лили, чийто съпруг е работел по онова време в Атина, имахме чудотворното гръцко лекарство, което магически ликвидираше най-честите заболявания в семейството – настинки, хрема и леко главоболие. Този син пенкилер в последствие се оказа Vicks Vapo Rub.

След две седмици на испанска ваканционна храна Макс дръпна доста на ширина и дължина, затова Марсел се зарови в чекмеджето да прибере малките и да изкара нов кат по-големи дрехи. И Макс внезапно цъфна бос, усмихнат и докаран с Костюмчето!

Имам снимков материал, че Костюмчето е носено от мен на година и два месеца.
Макс, на година и четири месеца, едва влиза в него.
Което доказва, че детето ми не е никакъв дребосък.