Рожден Ден :)!

Методиката на Валя за определяне на оптималния брой гости на детски рожден ден е гениална – годините, които навършва детето минус едно.

С други думи първите рождени дни могат да минат камерно, тъй като човечето бързо се преуморява и ефекта от празника може да е точно обратен.
Въпреки че съм принципно съгласна с горното твърдение, реших че няма как да минем без купон. Първо, според традициите с които съм отраснала детските рождени дни се отбелязват като дати от национално значение. Според майка ми на първия ми рожден ден през нас са минали точно 38 души (по това време сме живеели в гарсониера). Второ, изминалата година беше от огромно значение и факта, че оцеляхме, и то само с леки охлузвания, изисква червен пискюл.

От предварителните ми планове за един почивен ден и разкрасяване нищо не излезе, въпреки че си бях запазила час за масаж, нокти и т.н. преди повече от месец. В къщата в която се помещава козметичното студио избухна пожар и бизнеса пусна кепенци до пълно реставриране на имота. Да се чуди човек да плаче или да се смее. Така че успях да се вместя само с един маникюр в последната минута на друго място.

Прекарах почивния ден основно в майсторене на торта, и понеже много се старах да не се издъня процеса отне поне два пъти по-дълго от обикновено. Тортата беше Сахер, любима ми е в последните години, но от желанието ми да я украся с къщичка и заек също нищо не излезе. Къщичката не е самоцел и не е общ сантимент по соц детството, който беше популярен из интернет през последните години. Естетиката на осемдесетарските детски торти ми е влязла много дълбоко в душата и усилията си струваха, въпреки че нищо не се получи. Прототипът ми от картон и тиксо стана впечатляващ, обаче после панелите бухнаха във фурната и крайната къщичка излезе една такава… домашна. Зайчето от марципан не се получи убедително, но аз реших великодушно да си простя и да пробвам пак догодина, когато Макси ще знае какво е това къщичка и заек. Украсих тортата като пролетна полянка защото влязох в родилния дом при ужасно сиво и дъждовно време и пет дена по –късно излязохме с бебето в истинска пролет, с цъфнали магнолии и ярки цветя.

Поканихме на гости хората, на чиято подкрепа разчитахме най-много през изминалата година – сестра ми, която скоростно пристигна от Париж, сякаш се разбира от само себе си; Кати и Беат с бебе Сара, нашите бойни другари, с които се познаваме от курса за подготовка на раждането; Отмар и Бригит с братовчедката Еня, която е на 17 месеца и вече официално не е бебе. Швейцарските баба и дядо имаха други планове и не дойдоха, а за баща ми идеята за толкова кратка международна визита е твърде революционна.

Италианският деликатесен магазин пое кетъринга за радост на възрастните гости, според които точно от това се нуждаел човек с малко дете в събота следобед – антипасти и студено вино.

Децата изобщо не се интересуваха от хапването, те бяха твръде заети да пръскат играчки из апартамента.
Макс на няколко пъти пробва да бухне Сара с дрънкалката по главата от радост че я вижда.
Еня за първи път изпитваше ревност и всеки път когато баща и вземаше рожденика в скута си тя падаше драматично на колене, опираше чело в паркета и горко плачеше, като едновременно думкаше с юмручета.
Сара ходи на градина от няколко седмици и за разлика от друг път не се държа плътно до майка си, а с видимо добро настроение пълзеше около нас.

Всички подаръци до един бяха страхотни! Само ще отбележа че колелото, което бях за-бра-ни-ла на Марсел да купува (защото няма къде да го паркираме) все пак успя да се вмъкне в къщата като подарък от Отмар.

Духването на свещите беше най- смешния момент. Макс така и не разбираше какво очаквахме от него и се заливаше от смях като ни гледаше всички опулени и с издути бузи. Поиска да пипне пламъчето. После започна да ръкопляска – това в момента му е най-любимо забавление. В крайна сметка Еня трябваше да духне свещичката, тя е ветеран. И последваха бурни аплодисменти от всички за радост на рожденика, който този път се включи адекватно.

След кратко разсейване от моя страна Макс за пръв път опита шоколад (до сега не сме му давали нищо със захар). Дръпна парченце от тортата, очите му направиха „поинггг!!!“ като на анимационен герой, и трескаво започна да тъпче в устата си каквото успее да докопа докато останалите местеха чиниите си на недостъпни височини.

На децата им се доспа по едно и също време и така купона приключи малко след шест.

За детската градина в понеделник опекох мини мъфини, малко по-големи от капачка на двулитрова Кока Кола, с ярко розова глазура от масло и малини.

Учителката каза, че били с голям успех.
Организирали на Макси тържество и в градината и му подарили пеещ охлюв на колелца.
Супер, само че охлювът няма изключване и ако евентуално се спънем в него в тъмното слушаме целия му репертоар.

Нямам търпение до следващия рожден ден :)!