Рожденият ден на Софи

Като малка много обичах да разглеждам снимките от онези рождени дни, които не си спомнях. Ето, била съм облечена с нова рокля, специално ушита от баба. Има много усмихнати гости с празнични дрехи, има предварително поръчана торта с гъбки и дефицитната за 1977 Кока-Кола – все доказателства, че моите родители са се подготвяли за деня отдавна, както подобава за един обичан и ценен човек.
Затова за мен е много важно да оставя след себе си исторически материал – в снимки и за всеки случай в текст – който след време ще поражда у Софи и Макси същите положителни емоции.

Седмица преди рождения ден на Софи на работа избухна бомба. От средно големите. Аз носех пряка отговорност за част от ситуацията – трябваше и да проглуша ушите на Саша поне месец по-рано, а аз не го направих. Вместо това се опитах да реша проблема сама, което се оказа невъзможно. И така цялата енергия, която смятах да вложа в разкрасяване и спомени, се насочи в друга посока – да се измъкна от тъмницата на самообвиненията и да отпразнувам рождения ден на Софи с пълното съзнание, че след една година никой няма да си спомня за професионалния гаф.

Купонът беше планиран в детайли три месеца предварително. Поканихме същите гости, които бяха с нас и на първият рожден ден на Макси – Люси (за професионални снимки), татко (защото къде без него), Отмар и Бригит с братовчедката Еня плюс бебе Лео, Кати и Беат със Сара и бебе Фиона. Сестра ми се включи по live cam заради неявяване по медицински причини.

Ние с Макси направихме торта Сахер.

(Някога се възмущавах пред майка ми защо по празници все прави едни и същи сладкиши. Тя казваше, че като чака гости въобще не е време за експерименти и че тя, собствено, ще се придържа към традиционното меню, а ако на мен не ми харесва моля, да не ям.
От както ошлайфах манифактурата на Сахер никой в семейството ми няма да получи друг модел торта по какъвто и да било повод.)

Поляхме я с глазура от шоколад и сметана и Макси я украси с М&Ms и захарни перли, половината от които се загубиха някъде между масата, устата му и омазаните му ръчички. Аз останах много доволна от резултата, но на сутринта преди празника Марсел отбеляза, че украсата липсва.

„Ти ли ги изяде, Макси?“
„Не!“

По гладката повърхност имаше пръстови отпечатъци.
Наръсихме с нови M&Ms.

Останалата част от кетъринга биде организирана така, по швейцарски. Швейцарците обикновено празнуват на ресторант и в редките случаи когато канят гости удома въобще не се главоболят с трапези като нас, българите. Татко организира френски сирена и бутилка Möet&Chandone. От италианския щанд за антипасти на пазара купихме пресен хляб, маслини, моцарела в мариновани домати, рулца печен патладжан в зехтин, червени пиперки с риба тон – фантастични, прясно приготвени вкуснотии които (преди да се родят децата) се чудих кой точно купува на тези също така фантастични цени. „Aguri! “ – италианеца тупнал Марсел по рамото и му дал още две-три неща без пари за здравето на picolina.

Детските рождени дни по дефиниция не вървят по план. Първите гости пристигнаха с час и половина по рано, Люси закъсня с половин час, но това нямаше никакво значение защото рожденичката беше спала три часа и цъфна на празника спокойна, красива и усмихната в нова рокля от Париж и сребърно бижу – подаръци от чужбина.

За мое най-голямо съжаление не можахме да съберем децата за общо кадро. Бебе Фиона и бебе Лео се оттеглиха в различни интервали за кратка дрямка в количките навън, а големите деца бяха заети да се гонят и да се налагат по главите с плюшени играчки. Затише настъпи само когато им сервирах плодова салата – аз май никога няма като една истинска майка да редя сандвичи с калинки от домати.

Сара седна в скута ми и разопакова всички подаръци, защото рожденичката не прояви интерес към нищо освен към фльонгите на пакетите.

Най-любимия ми момент беше този, в който осъзнах, че София разбира, че цялата дъндания е за нея, че всички сме се събрали в нейна чест. Наредихме децата около масата и донесохме тортата, запалихме свещта. София се развика от радост, започна да ръкопляска и да извива глава назад за да погледне в очите целия хор от възрастни, който фалшиво пееше зад гърба и.

След бурни ръкопляскания настана лек конфуз кой да духне свещта. Софи не разбираше за какво става въпрос, Макс посочи Сара само че Сара беше в момент на неувереност и поклати отрицателно глава. И пак Еня, като най- голяма, на три години и половина, взе нещата в свои ръце и уверено духна напред.

Марсел наряза тортата и попита всяко дете кое парче си избира. Оказа се, че те без изключение най-много искат да изчоплят M&Ms -ите от глазурата и за тяхна изненада той нямаше нищо против.
След това всяко получи парче торта, и докато Макс и Еня дъвчеха първите хапки, Сара старателно обра последните следи от шоколад в чинийката си и я подаде за второ.

(Докато останалите се смееха погледнах Беат за одобрение – „No way!“ , инструктира ме той без звук.)

Софи не се впечатли от тортата, а предпочете да натроши парчето си на пода, след което Макси се шмугна под стола и и продължи да яде директно от паркета. Изкарахме го от там с молби и уверения, че може да яде колкото си иска, но не и из под масата.

Към пет и половина, когато гостите се разотидоха, имах чувството, че съм била в центрофугата на пералнята за последните три часа.
Татко започна да разтребва, отбелязвайки, че поне много бързо се разчиства след швейцарски рожден ден, няма нищо общо с купищата чинии и сортиране на изостанала храна позната от нашите детски рождени дни.

Софи вечеря гювеч с патладжани и кисело мляко, и заспа веднага. Макси се сви на кравайче на пода в хола и каза, че „иска малко си играй“, но подаде ръка когато му обещах биберона, ако се качим в детската стая. В 19:30 всички бяхме полузаспали.

……

Сега съм в Калифорния, тук все още е двайсет и четвърти февруари.
През следващите пет дни ще е напечено, но от друга страна каквото и да става, във вторник следобед дванайсет деца в градината пак ще пеят Happy Birthday за Софи и ще закусват домашна портокалово-шоколадова торта с цветенца от M&Ms направена от мен.