Реквием на гарата (шести септември)

Едно от нещата, които веднага ме впечатлиха след пристигането ми в Швейцария беше, че стойностното изкуство не е непремено капсулирано в изолирани пространства като галерии, театри или концертни зали, което го прави достъпно за хора, които иначе едва ли биха се осмелили да го доближат. Изкуството си присъства ненатрапчиво в ежедневието за да забавлява хората, да ги кара да се замислят в случай, че го забележат, да украсява, а не за да дава повод само за снобски разговори по арт събития (което не означава, че такива липсват).

В осем часа тази вечер се закрива фестивала Origen с изпълнение на Моцартовия „Реквием“ във фоайето на централна гара Цюрих. Донесена е сцена, подредени са столове, всичко това е заградено с платнена стена, билетите са на цени между 60 и 80 франка. Преминаващите пътници обаче, логично, ще могат да чуят цялото произведение съвсем безплатно и може би неочаквано. Благородно завиждам на пристигащите, представям си сащисаните им лица докато наоколо кънти Kyrie – гара е това, акустиката ще е потресаваща.

Майка ми, която обичаше класическа музика и ненавиждаше влакове с еднакъв интензитет, щеше да е във възторг от идеята. Ако беше жива сега щяхме да сме сред публиката.

Днес е рождения и ден.
Щеше да навърши шейсет и пет.