Рекапитулация за първите пет месеца

Висок и малко слабичък – ей това ни казаха на контролата за петия месец и записаха резултата в картона на Макс, a.k.a. новия ми ученически бележник.

Момчето е 6.6 кг, т.е. почти е стигнал целта да удвои рожденото си тегло. Сега изглежда доста добре на кривата на разтежа, намира се един косъм под интервала със средните стойности, а с ръст 66.5 е даже над средното. Посъветваха ме да не го слагам да сяда още защото ще му хареса и изобщо няма да иска да се мърда, което ще доведе до забавяне на моторното му развитие. Затова за сега го оставям основно на пода, където се върти като пумпал.

Загуби почти всякакъв интерес към биберона, смуче го от учтивост като му го подам и почти веднага го изплюва. Напоследък предпочита да го подмята в ръцете си и да ръба пластмасовата част – не че нямаме специален крокодил за дъвкане, но той е май прекалено тежък и не е червен.


Със спането сме една напред две назад както обикновено. През деня вече спи по-малко – около 45 минути преди обяд и около час след обяд. Старая се да не заспива след 17 ч., защото след това губи всякакъв интерес за храна, пижама и сън и се рестартира за игра поне до към 20ч. , а това означава че няма как ние с баща му да вечеряме и да си чуем приказката.

За нощното спане развях белия байрак и сега го вземам да спи при нас. Ако някой сега иска да ми каже, че това е една долна и невъзпитателна практика – изобщо не слушам (покривам си ушите с длани и викам ЛА-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА! ). При нас е по-спокоен, буди се само 1-2 пъти до сутринта и заспива след кратко кърмене. До скоро се будеше на всеки 45 минути с крясъци и нищо, ама нищо не беше в състояние да го успокои освен разнасяне на ръце поне 20 минути. В книгата No Cry Sleep Solution напомнят, че е важно да отбелязваме успехите си, затова ето, отбелязвам.

Напоследък гледам по-ларж на режима му, защото след две седмици така или иначе се връщам на работа, и нито Марсел нито детската градина ще имат нерви да се занимават с него нон стоп както го правя аз в момента. Държа желязно само часовете за хранене 7-11-14:30-18-23. Преди да се роди си мислех, че ще кърмя на поискване, като една спокойна green хипи майка, обаче голям хаос настана. Никога не бях сигурна защо е кисел, понякога се хранеше само 10 минути докато нещо друго не му отвлечеше вниманието (прелитаща муха например) и както обобщи Вяра „цял ден ходя по цици“. Часовете за хранене внесоха ред в ежедневието, а и честно казано аз не съм нито спокойна нито патологично green и би било смехотворно да очаквам от себе си да бъда такава майка.

Пред Консултацията, където всички деца от града за гризали едни и същи играчки


От както го слагам в лятната количка разходките ни са по приятни и за двамата. Той наблюдава наоколо, а когато се умори просто захапва една от каишките около раменете си и заспива, което ми дава шанс да пия кафе в книжарницата на ъгъла и да разглеждам големите книги за дизайн които не бих си купила защото ще заемат твърде много място. Споменах ли, че апартамента е вече под обсада от няколко десетки играчки, до една прекрасни и подарени? Най-много си пада по елементарните евтини freebies от Lufthansa и Austrian Air. Лий ги нарича classy items.


По настояване на Марсел му разтеглихме креватчето, по-трудно ми е да го мъкна от стая в стая, но от друга страна сега има терен за целия плюшен зверилник около себе си.

Сега се учи да хваща като му подам дрънкалката. Гледа супер съсредоточено и размахва ръце с резки и не координирани движения.

Единственото което ме дразни в момента е, че пак е настинал, пак подсмърча и киха и ми се къса сърцето като го слушам.

Няма как, порастване…