Радини вълнения

Днес Макси има рожден ден – човек с мнение и с вкусове, почти говори два езика, човек, който изобщо не съществуваше преди две години и няколко месеца.
Вчера докато украсявах тортата за детската градина се увлякох в спомени и така се развълнувах, че зароних сълзи на няколко пъти. И направо се стреснах, тъй като изобщо не съм от плачущия сантиментален тип. Което ми напомни за следната история –

На двайсет и няколко си години леля Радка, сестрата на баба ми, заминала да живее при мъжа си в Чикаго. Предвид политическите, транспортни и икономически реалности по онова време за обикновения човек Америка е била далечно място, а не като сега, дрът-прът, да идем до Ню Йорк за уикенда, че Луфтханза прати мейл с промоция.

През 60-те години леля Радка и мъжа и най-стене имали възможността да гостуват на семействата си в България. Преди да тръгнат тя попитала лекаря си няма ли да и даде някакво хапче за всеки случай – все пак била възрастна жена, можело нещо да и стане на сърцето от много вълнение.

На което докторът отговорил: „Мадам, какъв е смисъла да се връщате по родните места ако няма да се развълнувате?“

***************

P.S. Макс така и не разбра, че днес е неговия ден – в градината потвърдиха, че е типично за децата на неговата възраст. Сутринта беше много впечатлен от тортата, но когато запалили свещите следобед не и обърнал особено внимание, защото тъкмо бил получил зелена бетонобъркачка.
Като се върна вкъщи тътреше и една кутия от пощата, и викаше „Тую! Тую! Отвориш!“. „Тую“ – „подарък“, в градината нали пеят happy birthday to you.