Работата и бебето

Имам чувството, че изобщо не съм спирала да работя.

Първия ден, петък, всички ми се радваха и се шашкаха наистина ли са минали седем месеца. Докато весело се социализирах и черпех с домашни бисквити IT прекара половин ден във възстановяване на достъпа ми до всички системи.

На втория ден, понделник, се обливах в студена пот. Някои от проектите ми са безвъзвратно преминали в чужди ръце. Сума ти народ са се прехвърлили в други офиси, напуснали или съкратени, това винаги е тъжно. Същевременно има куп нови хора на които тепърва имам да доказвам острия си ум.
Ъх!
На третия ден запретнах ръкави и влязох в релси, защото никой, дори и самата аз нямам време да се занимавам с личните си драми.

Сутрин ставам в пет и половина.

Приготвям шише с кърма, стягам се за работа и в седем съм във влака за Берн.
Докато си вдигна главата вече е 10:30, тичам да изцедя кърма – приготвили са ми уютно закътано помещение, даже си имам шезлонг.
Комбинирам обяда със срещи, после имам малко време за концентрирана работа защто в 14:30 пак е време за кърмата.
Когато работя от офиса в Цюрих ежедневието е по-комплексно, защото няма подходящо място за изцеждане.

Малко преди пет си тръгвам, за да съм в къщи преди 18. Приготвяме човека за сън и после се започва голямото приспиване (отнема между 30 мин и четири часа).
Между ходенето напред назад вечеряме някак си, аз пак сядам на компютъра да наваксам с работа и към 22 най-късно гледм да си легна защото после ставаме поне четири пъти докато съмне и трябва отново да се приготвям за работа.

От друга страна влязох в час моментално – в крайна сметка съм била финансов мениджър по-дълго от колкото съм била майка.
Не ми остава време да се шляя из интернет и съм самата концентрация за да мога да си тръгна рано.
Не ми остава време да ми домъчнее за Макси.
За първи път от много години работя по осем часа на ден, имам чувството, че съм на половин щат.

Преди едвам си свършвах работата за десет часа на ден.
Сега същата работа трябва да се свърши за по-малко от осем.

Чак съм заинтригувана!