Първи Адвент

В България не обичах особено Коледа, беше ми един такъв измислен празник, както казваше Валя. В най-ранното ми соц детство се празнуваше подозрително тихомълком. В десетте минути преди „Сънчо“ даваха тематична музика – хора с калпаци и сопи ми се караха с фалшиф речитатив, като нареждаха за някакъв стопанин, добитък и червена ябълка. После пък настъпи периода на консуматорството, оферти за по десет литра Кока-Кола („СЕГА!!!“) и разбира се седемте постни ястия с които и друг път съм се заяждала. И какво общо има любовта с това, би попитала Тина Търнър.

На немско-швейцарската Коледа обаче съм фен първо по температурни причини. Наистина тук през декември дърво и камък от студ се пукат, създава се атмосфера.

После идват коледните базари, които изобщо не са за пазаруване, а място да ти замирише на бадеми и разни сладки неща, да пиеш вино с колеги и евентуално да си купиш някоя ароматизирана свещ. Всъщност швейцарските базари са доста застреляни – започват твърде рано и в пет следобед, точно когато хората започват да излизат от работа, пускат кепенци. Да не се събира много калабалък, нали. Първоначално въобще не ми беше ясно защо се самосаботират така, но с времето разбрах – сбирките на много хора носят със себе си не само настроение, но и шум, боклуци, временен безпорядък, с които на никой швейцарец не му се занимава. Затова дръзки туристически фирми извозват населението с автобуси на еднодневни екскурзии до Германия, чийто коледни базари са истинска веселба (и евтиния).

Докато живеех в Щутгарт преживявах коледната подготовка така аборигенската – радвах се на украсата, на естествената празничност, но без да разбирам много много кое за какво се прави.
Когато се преместих в Швейцария в края на 2004 се амбицирах да коледизирам и нашата къща – купих шоколадови дядо мразовци, курабии с карамфил и индийско орехче и голям елхов венец с четири червени свещи, които моментално запалих за по-тържествено.
Марсел се прибра от работа и ги духна. Рано било. Четирите свещи символизирали Адвента, пристигането на бебето Исус, четирите недели преди Коледа. На всеки Адвент се палела по една свещ, само по една.
Ок, първият Адвент мина и замина и запалих втората. Марсел пак я духна – палела се следващата свещ, символ на последователността, а не срещуположната както бях преценила аз (стори ми се по-симетрично защото).

Утре е първи Адвент, прилагам снимка на нашия венец.
Не съм го плела аз, от пазара е.