Първи август

На предходната ми работа празнувахме Първи август, швейцарския национален празник, по доста особен начин – тържествен обяд с раклет.

Раклет е традиционен швейцарски специалитет.

(Френските ми роднини с престорена шеговитост вмятат, че е френски специалитет, взаимстван от швейцарците така, по съседски, нещо което швейцарският ми съпруг също така шеговито, но категорично отхвърля, докато се завихри идиотска разправия с възпитан тон – все едно да спорим с гърците чия е баницата).

Раклетът е тип кашкавал, чиято консумация изисква домашна атмосфера в заснежена вечер. Колкото по- студено е навън толкова по- добре! Раклетът се сервира на квадратни парчета наредени ветрилообразно в чинии. Има и вариации – раклет с черен пипер, с червен, с трюфел. По средата на масата се слага настолен грил. Всяка индивидуална порция раклет се слага в специално тиганче и после под реотана на грила докато се разтопи и цвърчащата маса се изсипва в чиния с предварително сварени и необелени пресни картофи. Допълнителните гарнитури са кисели краставици, царевица, пресни домати и маринован арпанжик. Пие се слабо бяло вино, чиято киселинност трябва да бори мазнините.

Раклетът едно от най- сезонните неща за швейцарците и на никой не би му хрумнало да го сервира преди октомври. Но на предходната ми работа бяхме предимно чужденци – от този тип които живеят доброволно и с удоволствие в страната, а не са бегълци в “тая пуста чужбина” – което превръщаше офиса във фертилна среда за прилагане на всякакви нестандартни идеи. Швейцарските колеги първоначално оставаха изумени, но мнозинството надделяваше и те приемаха бунтарската идея и приготвяха раклет в мащаб LL.

Забравете за настолния домашен грил. Раклетът, половин пита от поне 3 кг, се набучваше на тризъбец под открит реотан. Щом горния слой на кашкавала се разтопеше, раклет майстора трябваше с едно елегантно движение да го обере и да го пльосне в подадената му чиния. На задната тераса на офиса се инсталираха маси, чадъри и столове и ние чинно се редяхме на опашка с чиния в ръка. Циментът на терасата излъчваше горещина като от атомен реактор. Имах чувството, че бях заобиколена от изправени ютии, включени на “лен”, които ту се приближаваха ту се отдалечаваха от мен. Раклетът е твърд продукт и разтопяването му изисква време дори и в подобни условия. След цялото чакане обаче в чинията ме чакаше най-вкусния раклет на света, за който се бях подготвяла с поне двудневен глад. Швейцарските колеги никога не купуваха раклет от супермаркета, а от някаква си знаменита малка мандра или строго специализиран магазин, поддържащи асортимент през цялата година. 

От съседните офиси ни гледаха и не можеха да повярват на очите си.

Тази година обаче съм на нова работа и всички се трудим от къщи така че празненствата са от семейно естество. През ум не ми минава за раклет, но сме поканили гости. И е толкова горещо, че единствената разумна вечеря е българска храна – шопска, баница, снежанка, печен пипер, пържени тиквички. Вчера се занимавах с всичко това до полунощ, мислейки си че ето така човек се превръща в майка си. Тя сновеше из кухнята в летните вечери, на широко отворени врати, готвеше или консервираше и слушаше радио. С изрядна прическа, свободна памучна рокля, с меден тен на кожата, който аз никога не добивах, но София сега почернява по същия начин.

Защо се занимаваш с всичко това, питах.

А утре с какво ще се храните, отговаряше тя.

С домати и сирене. С айрян, предлагах аз.

Аз така си почивам, отговаряше тя.

Вчера внезапно разбрах какво е имала предвид. Децата спяха, след милион разправии, и не сипеха Лего зад гърба ми. От компютъра вече не светкаха съобщения изискващи немедлено да им обърна внимание. Моментния усет, че нещата са под контрол е крайно релаксиращо. 

Не знам какъв е извода от тази история. Вероятно, че раклет през август и готвене в лятната нощ не са непремено ужасни идеи, въпреки, че изглеждат точно така на пръв поглед.