Проект Лято 2013

Преди да обявя началото на есента, трябва да се похваля с един изключително успешен проект.

По Великден изхвърлих осемдесет процента от дрехите в гардероба си.

Цялата работа тръгна от една разправия с татко, при която поисках да ми обясни как дома ни във Варна е събирал вещите на четирима, а сега се оказва тесен само за неговите неща. Въпросът ми беше груб и съжалявах още в момента в който го съставях – за реда вкъщи се грижеше само майка, а тя не само периодично изхвърляше разни неща, но и отказваше да купи маса, телевизор или столове, ако нямаше предварителен план какво ще правим със старите.

За малко да посоча моят гардероб за пример – скоро се бяхме нанесли, на чисто нали, но се оказа, че там положението съвсем не беше лицеприятно. Обяснението е ясно – през последните три години и половина постоянно качвах и свалях петнайсет килограма поради бременности. По книгите пише, че с наред с кърменето бързо се отслабвало, но аз бях от изключенията защото и двата пъти ми отне година докато се свия в почти оригиналната си форма. В резултат на което разполагах с еклектична селекция от евтини дрехи, с които да се покажа пред хората. Трудността произтичаше от факта, че не бях дебела, а безформена, като свещ която дълго е горяла и капала – имах дрехи за растящ корем, растящи гърди, дънки няколко ката, дрехи за кърмене, жилетки за завиване на малки хора докато пия кафе навън, дрехи, носещи на повръщано от новородено и сос за спагети.

Гардеробът ми изглеждаше така, сякаш вандали са беснели на разпродажба в H&M.

Взех си аз няколко книги по въпроса, защото исках да реша проблема от раз, а не като на онази картинка в Pinterest: „Уборка в шкафу: из шкафа вывалила, перемерила, накрасилась, натанцевалась, всё – устала.“

(Така наречените модни списания се оказаха пълна загуба на време, защото поне в частта със съветите, списващите ги живеят в някаква паралелна реалност в която една работеща жена трака с високи токове, гледа студено из под асиметрична фризура и има време да си „освежи грима“ в офиса (?!?). Как тази хипотетична жена си подрежда гардероба мен въобще не ме интересува.)

Вие знаехте ли, примерно, че човек носи само 20% от дрехите си?
И как кръгова диаграма на една седмица по часове и занятия може да е повод за размисъл?

Отделих всички дрехи, към които имам сантименти. И дрехите за планина. После настана хаос и суматоха от спомени, конфуз и обувки. В един момент се сетих за Practical Princess – идват ти в къщата и ти реорганизират гардероба от-до. Ако продам колата на Марсел без да му казвам, ще мога да си позволя услугата – в наше време тези неща не са само за селебритис, но и за всякакви други побъркани.

Цялата процедура отне четири дена и остави много свободно място около закачалките, като в шикарен магазин (без шампанското и джаз музиката). Единственото за което дълго се колебах бяха едни златни балеринас, от една страна поочукани вече, но от друга страна – Прада. Карин ми ги изпрати, защото е пич – бяха останали след снимки на някаква рекламна фотосесия в австрийския офис и на никого от екипа не паснали. В крайна сметка ги прежалих, заедно с всички шарени премени характеризиращи бохемските дни на отпуските по майчинство.

Швейцарците имат спретната система за излишните дрехи – което става за носене се завързва в торба и се изнася в специален контейнер. От там дрехите се сортират, перат и заминават някъде си света, където биха влезли в употреба.

Останах с малка, идеална идеална колекция от дрехи които се комбинират по между си като Лего и реших един от най-досадните проблеми на първия свят – шкаф пълен с дрехи и нищо за обличане. Идеалните дрехи означава да се чувствам в такава вътрешна и външна хармония, че да забравя за тях в момента в който пристъпя прага на къщата и да се отдам на по-важни дела.

Целият фън шуи ефект се усещаше през последвалото лято. Не вярвам, че ако покрия дъната на чекмеджетата с пурпурна хартия ще привлека пари и благоденствие, но вярвам, че ако не се мотам сутрин с дилеми какво да си облека денят започва по-добре.