Проектите в швейцарската предучилищна

В края на учебната година в нашата предучилищна има „работа по проекти“. Децата от всички предучилищни (първа и втора група) и първокласниците от квартала се събират заедно, разпределят се в групи по 10-12 и се занимават по някаква тема в близкото училище. Темите са доста общи – танци и движение, цветове и форми, звуци и тонове.

В понеделник сутринта всички деца – 220 калпака на възраст между 5 и 7 години – трябва да се явят в двора на училището и всяко трябва да се включи в своята група, които ще са обявени на разноцветни плакати и която е отбелязана на предварително раздадените им ленти с имена.

Миналия петък спонтанно се оказах част от инструктажа на децата, тъй като реших да прекарам предиобеда в предучилищната заедно с Макси. Швейцарската задължителна предучилищна работи при пълна прозрачност. Възпират ни да звъним по телефона по време на занятията, но винаги можем да влезем в двора на сградата и да наблюдаваме децата си вътре като в аквариум (децата седят с гръб към огромните прозорци за да не се разсейват). Също така родителите винаги могат да прекарат целия ден като гости на предучилищната без предварително да искат разрешение. С други думи при 24 деца Учителката има 48 потенциални „инспектори“ на които не може да откаже достъп дори и да иска.

И така в петък, след междучасието, Учителката строи децата в редица и отидохме на място, в двора на училището, за да се запознаят лично с терена, на който ще се проведе мероприятието. Там тъкмо си заминаваше друга подобна група от съседна предучилищна. Учителката повтори правилата, инструктира децата да намерят групите си, и им обърна внимание, че във всяка група има по още един техен познат съученик, така че няма да се чувстват сами. Не съм убедена, че всички чуха и разбраха за какво иде реч, въпреки, че учителката зададе на няколко пъти контролни въпроси към няколко деца.
Ох, да можехте да ги видите. Приличаха на разсеяни пингвини. Как ще избутат цяла седмица в нова армосфера, сред толкова много народ.
Според Учителката работата по проекти наистина е голямо натоварване за петгодишните, затова насърчава родителите да се обаждат ако детето им се преуморява. Целта на занятието е да започне бавно да въвежда децата в училище, да им даде възможност да усетят динамиката на голяма група, а не да им изкара акъла.

Нервна съм, с ясното съзнание, че сме в провинциална Швейцария, а не в централен Кабул. Единственото ми желание е всички 220 човечета да се приберат по къщите си.