Предпразнично с Кока-Кола (product placement)

В началото на пролетта леля ми Елена изпрати на Макси червено камионче, което от момента на разопаковането се превърна в абсолютен хит. Не знам какво толкова го заплени, Макси е в онази благодатна възраст в която играчка за два и петдесет му носи същата радост както и новия ми айПад.

Доста се очудих когато чух Макси за първи път да споменава Кока-Кола. Вкъщи не купуваме безалкохолни, в градината пият вода и чай, и се плеснах по челото когато Марсел ми обърна внимание, че камиончето е всъщност реклама на Кока-Кола. Занесъл го е в градината, някой му е казал, а аз съм развила слепота към големи марки.

Когато каросерията му взе да се разлепя от игра той настоя да я „проправим“ с тиксо.

Снощи за да отпразнуваме края на работната година Макси се изповръща и продриска, така, класическата, както повечето деца преди ваканция или в края на особено трудна седмица. Не се притесних особено, гърмени зайци сме вече ей!, но направихме едно кръгче до Хер Доктор за да ни даде капки за очи, че да не се буди човечето със залепнали от секрет мигли. Много е гадно, а може и да прехвърли вируса на София.

Хер Доктор ни напомни, че е много важно да не се дехидратира и да го насърчаваме да пие каквото си иска. Дори Кока-Кола може да му дадете като лекарство, каза той.
С типичния за възрастта си ентусиазъм Макси се побърка от кеф да пусне монети в автомата за напитки в болницата, да набере код и да гледа как метална кука избира бутилката и я пуска в отвора с трясък.

Прибрахме се вкъщи, той пробва две глътки докато пляскаше с ръце, каза, че много му харсва, но вече не иска, мерси. После се разприказва за Дядо Коледа – как е запомнил не знам, аз много не последователно го наричам ту Дядо Мраз ту Сами Хлаус – как Дядо Коледа щял да му донесе голям багер за да изкопае голяма дупка.

Аз въртя в ръцете си бутилката и му показвам – виж кой е на етикета, с бялата брада и червена шапка. Той го погледна, кимна, и сериозно каза:

„Да. Това Дядо Кóла“