Последно за швейцарската детска градина (дипломирахме се!)

През март пуснахме официално заявление за приключване на договора с детската градина. След седем години и второто дете преминава напълно към занималня в следобедите. София можеше спокойно да изкара още една година там, но като един „барабар Петко с мъжете“ тя настоява да не се дели повече от брат си, което облекчава многократно ежедневната ни логистика по воденето и прибирането и на двамата.

Едно от важните неща, което научих от градината е, че рутината за малките деца е изключително важна и всякакви промени в ежедневието трябва да се обявяват рано, да се обясняват за да им се даде време да свикнат, да осмислят, да зададат въпросите си и да им се отговори. 
Когато миналата година една от най-популярните учителки, Емили, получи внезапно предложение за по-висока позиция в друга градина, се оказах раздвоена. От професионална гледна точка положението беше бинго за нея. От егоистична родителска …. не исках дори да си представям градината без нея. Емили е образ!
Ритуалите по сбогуването отнеха повече от месец. Емили обясни на всички защо напуска (дава и се възможност да управлява, което ще и е супер интересно, а същата позиция в нашата градина е вече заета), къде отива (детска градина „Въртележка“) и кога точно. Че винаги ще ги обича, никога няма да ги забрави и ще им гостува от време на време. След това децата направиха 20 хартиени пеперуди и всеки ден една от тях изчезваше. След последната пеперуда Емили премина на новото си работно място без стрес за децата. 
Сбогуването със София беше сходно. Първо на дълго и на широко обсъдиха „екскурзията за довиждане“. В градината предпочитат да заместват предметните подаръци с преживявания. Екскурзията беше разходка до сладоледения щанд до реката, като София можеше да избере пет деца, които да придружат нея и учителката (пет, защото това са децата на нейната възраст). 
След това снимката и, която обозначаваше закачалката и в коридора, беше свалена и монтирана в тичинката на хартиена, ламинирана маргаритка и забучена в саксия на входа. Листата на маргаритката символизираха оставащите дни в градината и всеки ден София махаше по едно от тях. За мен беше покъртително, но тя се радваше! 
На последния ден я изпратихме с подарък за градината – ваучери за местната био сладоледаджийница; нека учителките да заведат в друг ден цялата градина на сладолед за здравето на София и за устойчивостта на местния малък бизнес. По нейно настояване доставихме и дванадесет хлебчета и толкова шоколадчета, защото така правели всички деца на последния си ден. Температурата беше над 30 градуса, но на никого не му се спореше с нея. 
Аз не намерих сили да я прибера, пратих Марсел, и той си призна, че било много вълнуващо. Цял етап от живота ни е приключил и никога няма да се върне. София обаче казала чао, прибрала торбичката си с резервни дрехи и бодро тръгнала към колата. Както би трябвало да е. Представете си я – тя е на пет, 14 кг и прилича на Натали Портман в „Леон“, но с нормални дрехи.
Може би се питате защо швейцарците си правят труда за всичко това. Договорът ни приключва, край. С ритуали или без ние вече няма да сме клиенти на тази детска градина. Според мен цялата история се свежда до там, че швейцарците имат огромен респект към децата. И достойнството за тях не е нещо което се получава на осемнадесетия рожден ден заедно с правото да гласуваш и задължението да плащаш данъци. Достойнството е право от момента на раждането.
Всеки ден това правило се потвърждава извън градината, имам много впечатления, но това е тема за друг път. 
Швейцарската детска градина ни струваше цяло състояние, но никога не съм съжалявала за този разход. Никой не стана милионер от нашата такса – парите се използваха пред очите ми за заплати на млади и свестни хора, които се обучаваха под сериозен контрол и станаха истински професионалисти като Емили. 

За моите деца градината беше чудесен период от живота им. За този блог – повод за най-популярните постове.