Пожелахте да видите

Покрай блога на Ели се амбицирах да си направя красиви бременни снимки, които да показвам на бебето след време.
(Винаги гледам страницата на Ели когато искам да ми спре дъха от красота).

Само че когато Люси дойде да ме снима се оказа, че не се вземам достатъчно на сериозно, че да позирам с премрежен поглед и прегърнат корем. Цялата сесия се сведе до много репортажни снимки на Макс където и ние с Марсел се мяркаме от време на време.

Аз постепено започнах да сдавам отговорностите на работа и в края на месеца излизам в болнични.

В Швейцария отпуската по майчинство е 16 седмици и започва от деня на раждането, т.е. в общия случай си работиш до последно. Първоначално сметнах тази практика за много варварска, но с времето се убедих, че греша. Логиката е, че отпуската трябва да се фиксира към сигурно събитие (датата на раждане) и нужда (16 седмици без работа, 8 от които са платени 100%, а останалите – 80%). Презумпцията е, че ще си работоспособна до последния ден и че не държавата, а само ти и лекарят ти могат да преценят ако имаш нужда от допълнителни почивни дни.
Системата функционира, защото нито лекарите нито пациентите лъжат.

Доктор Маркс с любопитство ме наблюдаваше кога точно ще размахам белия байрак за болнични, защото предния път трябваше почти принудително да ме изрита от офиса. Кандис от счетоводството, която ще ражда няколко дена след мен, има същия проблем – има лекарско предписание за 50% заетост, но тя продължава да бичи 150% тайно от къщи, което предизвика Натали да възкликне: „Why are we causing this to ourselves?!” И аз не знам. Стокхолмски синдром, предполагам.

Получихме и кутията МАМА, която е идеално насочена реклама – някъде след 25 седмица всички бременни жени я получават от личния си гинеколог. Пълна е с брошури за курсове (йога, бебешки масаж, групи за взаимопомощ, и т.н.) плюс много мостри на пюрета, кремове, шишета и кутийки. Така преди раждането на Макс ние с Марсел за първи път докоснахме памперс. Съдържанието на кутията е обновено с нови опции/главоболия, които нямахме през 2010, например да запазим ли пъпната връв в банка за стволови клетки (знам, че ще питате – 3500 CHF за 25 години)
По желание след четвъртия месец от раждането ти изпращат и кутия номер две – Junior – с мостри за по-отраснали бебета.

Получихме потвърждение от болницата, в която ще раждам – нормалната градска, в която се роди и Макс. Изпратиха ни пак книжка за ориентиране, карта на кампуса, кое къде се намира, списък какво да си носим, паркинга е платен, има поща – все едно са ни приели в американски колеж.

Единственият нов бебшки артикул който сме купили е креватче, пак Stokke, като това в което спи Макс. За разлика от другите креватчета Stokke е система от части, чрез които се разтяга от размер на кошница до легло за седем годишно дете. Много як дизайн, стабилно (носи на ритници), функционално (маневрено, с колелца като масичка за коктейли), напълно си заслужава раздутата цена най-малкото защото ми спестява разходки до Икеа на всеки шест месеца.

(Само за уточнение – за бебето е без значение в какво креватче е сложено; но ако някой се чуди дали си заслужава да се охарчи за Stokke – аз съм за).

От вчера бебето има и застрахователна полица. Всички разходи около бремеността се покриват от здравната каса, но в момента в който прережат пъпната връв бебето е отделен човек, който генерира разходи. Ако е застраховано преди раждането си – няма проблем, касата покрива всичко. Ако ли не, ще ни изпратят сметка за всяка процедура която му е оказана – АПГАР тест, къпане, повиване, мерене на температура и т.н. до последната запетайка.

Остава ми да изкарам пак дрехите за новородено (всичките са бели, унисекс, което улеснява прането), да метна една непромокаема покривка под чаршафа ако водите ми пак се спукат през нощта и да приготвя две чанти – за мен за болницата и за Макс. В случай, че раждането започне през нощта той е поканен у Кати. Вариант две е да звъннем на Отмар, който обеща самоотвержено да скочи в колата и след около час да бъде на линия. Ние ще му върнем жеста, когато дойде тяхната дата за второ бебе в началото на април.

По идея на Красунката започнах и да опаковам кутии за местенето в края на март. Когато се отегча максимално си давам почивка с Elle Decor за вдъхновение.