Подредено

IMG_0620.JPGЕдно от чудесата на вселената е как аз, най-разхвърляното дете и тийнейджър на света, еволюирах до цербер на реда, подреждането и минимализма. Второто най-повтаряно изречение в началните двайсет години от живота ми беше: „Как може цял ден да ги прескачаш тези книги и на ум да не ти дойде да ги вдигнеш от пода!“
Отдавам метаморфозата си на комбинация от остаряване и прагматичност. Първата фаза беше още в Германия. Всеки път когато се местех в нова квартира ми се налагаше безмилостна инвентаризация. Никога не съм била толкова богата, че да се отприщя в шопинг турове като по американските филми, и винаги се озадачавах колко неща съм акумулирала от… нищото. Всяка лъжица, книга, списание, мостра, всяко моментално настроение преминало в емоционална покупка от H&M биваше ексхумирано. После идваше тормоза от вземане на решение – да изхвърлям или да пазя, сложната система от емоционални придобивки, съмнения, въобще адски неприятен процес особено за нетърпелив човек като мен.
И така за да си спестя горните главоболия започнах да свиквам с мисълта, че живота ми преминава през различни периоди и няма никакъв смисъл да тътря със себе си вещите на предишната си версия – особено след като отдавна сме загубили контакт една с друга, дето вика Джоун Дидиън. Че така като създават радост, поне в началото, предметите скоро ми създават повече работа, чистене, съхраняване, заобикаляне, пренасяне и в крайна сметка само ми се пречкат и по никакъв начин не ми опростяват живота, напротив.

Едно от най-интересните четива по темата е  The Life Changing Magic of Tyding Up. Книгата не е наръчник на домакинята тип в кой долап да си държим пипера, а практична философия за отношението към вещите. Дава и много интересни обяснения защо класическите методи за постепено разчистване не дават краен резултат и как сортирането на сантиментални придобивки е начин да се подредиш миналото си. Авторката Мари Кондо е японка и и личи – ако ви е трудно да се разделите с нещо, което ви е било подарено, но вече не ви върши работа трябва да го вземете в ръце и да му благодарите за добрата служба и така с уважение и да го изхвърлите. В този момент аз повдигнах високо вежди, а моята приятелка Алис, която е тайванка, не можа да разбере какво нередно виждам в практичния съвет.

(Никога, никога не бих ви препоръчала каквото и да е разчитащо на молитви и „изпращане на позитивна енергия“. Никога.)

Изхвърлянето на стар предмет преди да го заменя с нов беше лесно. Най-голямата ми трудност е поддържането на ветото „подаръци за децата само за рожден ден или Коледа!“. Ако свикнат да получават всичко и веднага ще си създам не само Содом и Гомор от играчки, но първо ще ги лиша от удоволствието да очакват и второ ще ги изтърва надолу по серпантината, че всяка емоционална нужда може да се удовлетвори с рекламиран предмет. Последното ще им спести разходи за психоаналитик като остареят, надявам се.

Строго погледнато Швейцария не ме направи организиран човек, но определено ми повлия, защото реда е първата забележителност на немско езичния свят. Швейцарците си знаят, че са хора на реда, те си се харесват така, защото света им е оптимизиран, но същевременно не им липсва самоирония.

Ето например швейцарския артист Урсус Верли подрежда –

Разхвърлян плаж/подреден плаж (снимка):

Разхвърлян пясъчник/подреден пясъчник (снимка):

Разхвърляни post-its/ подредени post-its (снимка):

Ако ви се гледа нещо смешно – това TED презентацията му със субтитри на български:

Ursus Wehrli: Tidying up art