Пенчо, бре – чети!

Онзи ден Марсел се върна от детската консултация с три бебешки книжки, от онези с твърдите корици, картинки и по една-две думи на страница. „Подарък, каза, от държавата.“

Странна работа ми се видя това, защото тук плащаме ниски данъци и принципно безплатни неща няма. Оказах се права – книжките не били просто подарък, а включване на Макс към национален образователен проект.

Идеята тръгнала от международната оценка на средното образование PISA. На всеки три години там се тестват знанията на извадка от пет хиляди ученици от държава на възраст между 15 и 16 години. Оценяват се не толкова конкретните знания и грамотност, а умението да се разбира писмен текст и да се решават практически задачи. В областта на математиката и науките Швейцария се класирала сред първите десет, но при четенето се оказала чак на 17 място сред 30 държави.

Швейцарците са рационални хора и вместо да обявят резултатите за провокация и изследване направено „без любов към Швейцария“ седнали да разберат каква е причината. Защото доброто масово образование не е самоцел, а индикатор за бъдещето на страната и ако децата не са обучени както трябва швейцарците могат да се сбогуват с високия си стандарт на живот в бъдеще.

Един от изводите бил, че през последните децата нямат досег до книги, медиите са основно дигитални, и са престанали да четат за удоволствие. А четенето е хубаво нещо, развива фантазията, абстрактното мислене, концентрацията.

Не знам какви са стъпките за по-големите, но за бебетата дали задачата на института за младежки медии и организацията на швейцарските библиотеки. От тях дошъл нашия подарък плюс безплатна карта за библиотеката, с която лицето Макс Брунер може да заема колкото си иска детски книжки и няма да бъде глобяван ако ги върне омачкани и нагризани. Няма как, част от книжния фонд ще бъде пожертван в името на естественото детско любопитство.

Макси получи първата си книга още за миналата Коледа, т.е. четири месеца преди да се роди, от дядо си Стоян. „Чудесно, г-н Брунер, казали от консултацията, четете му я от сега“.

И ние четем. Защото китайците не спят и знам ли с кого ще се конкурира човека за работа като порастне.