Относно ваксините

Отношението ми към ваксините е същото както към медицината по принцип, нито за нито против. Не бих вземала витамини профилактично, но в същото време не бих отказала лекарства ако се разболея.

Из интернет форумите темата за имунизацията е ескалирала до крайна истеричност и има само два лагера, като всеки един нарича другия идиот. В толкова емоционална среда колебаещ се човек като мен съвсем не знаеше на какво да вярва.

Макси е ваксиниран против дифтерит, тетанус, коклюш, детски паралич (полио), хемофилия, хепатит Б, морбили, заушка, рубеола и пневмококи (не, не сме го надупчили като цедка, някои от ваксините са комбинирани срещу две или три болести).

Идеята на този пост е да обясни защо реших да го ваксинираме, а не да ме причисли към една от гореспоменатите групи. Ако някой от четящите е направил противоположния избор моля да не се засяга – уважавам всеки избор, дори и когато не го споделям.

В Швейцария, като в повечето свободни страни, нито една ваксина не е задължителна и аз смятам, че това е правилно. Имунизацията трябва да е следствие на лична убеденост и образован избор, а не да се налага от държавата сякаш родителите са крепостни селяни. (Апропо, ваксините в Китай са абсолютно задължителни).

В Швейцария има препоръчителен списък на Министерството на здравеопазването и всяко дете има право на безплатна имунизация. На всеки контролен преглед ни казваха коя ваксина предстои следващия път, даваха ни лист А4 където на съвсем човешки език обясняваха смисъла, плюсовете и страничните и ефекти. Хер Доктор, разбира се, отговаряше на всички въпроси, но без да се опитва да ме манипулира емоционално. Когато се уморих от швейцарската му неутралност го попитах дали неговите четири деца са ваксинирани, той потвърди че са. „Защото не съм ставал свидетел на сериозен страничен ефект, каза той. Но съм виждал пораженията от тези болести“.

Думите му ме накараха да се замисля колко е лесно да си контра. Романтично-революционно някак, като фланелка с Че Гевара. Човекът срещу Системата. Но когато Системата ми дава в ръцете цялата отговорност на избора, бунтарското мнение отстъпва на чистия разум.

Тъй като аз съм много мнителна и винаги за естественост и близост с природата хвърлих едно юнашко самостоятелно четене преди да реша дали да ваксинираме Макси.

Първото което забелязах при проучването ми беше, че ваксините са против отдавна познати болести, не като свинския грип, които е от вчера. Дъщерята на кралица Виктория например, принцеса Алис, е починала от дифтерия през 1878. Повечето ваксини са създадени в началото на ХХв. и подобрявани постоянно. Веднъж д-р Танев ми илюстрира еволюцията на лекарствата със следния пример – спомнете си как изглеждаха телевизорите преди 25 години и как изглеждат сега; а сега си помислете че става въпрос за много повече от 25 години и че контрола по лекарствата е много по-свиреп от колкото при електроуредите. Фактът, че не виждаме със собствените си очи този напредък не ни дава право да го забравяме.

Друг интересен момент е, че страничните ефекти на ваксините са минимални в сравнение с рисковете от болестите – вероятността от енцефалит при морбили е 1 на 1.000. Вероятността от енцефалит от ваксината е 1 на 1.000.000. Един от двайсет случая на дифтерия завършват със смърт, ситуацията при тетанус е два на десет. Готова ли съм да подложа Макси на толкова явен риск само и само да го предпазя от фармацевтичен продукт?

Нали ако се разболее ще го третират с много по-свирепи медикаменти, за да запазят живота му. Готова ли съм да поема отговорността ако не се възстанови напълно? Виждали ли сте просещите деца с феноменално изкривени крайници – това е резултат от липсата на имунизация срещу полио (детски паралич).

С една дума – не. Не съм готова да поема тези рискове само за да си навия на ината да съм green mama. Безотговорно е. Лесно е да се мислиш за недосегаем преди детето да се разболее. Но откакто Макси ми се топеше в ръцете с рота вирус много добре знам чувството на тотална безпомощност. Бих се застреляла от вина ако знаех, че съм можела да предотвратя сериозна болест.
(Като казах рота вирус – срещу него няма да го имунизираме, не бихме го направили и за следващо дете. Гаден е вируса, но наистина не е опасен и е по-добре детето да има естествен имунитет).

Единствената ваксина за която се колебах беше против рубеола. Аз съм я преболедувала и не беше нещо кой знае какво, само в детската градина и вкъщи имахме червен предупредителен кръст за карантина на входната врата. Хер Доктор се съгласи, рубеолата не била опасна за децата. Но била изключително опасна за бременните жени и почти винаги гарантирала малформации на плода. Тъй като бременните жени не могат да се имунизират (по етични прочини никакви лекарства не се тестват върху тях) единствения вариант да ги предпазят е като ваксинират децата. За мен това не би било проблем тъй като вече имам естествен имунитет, но би било опасност за Кати която не е изкарала рубеола, иска да има второ бебе и се вижда с Макси ежедневно в градината.

Има разбира се и една теория, според която ваксините са заговор на фармацевтичните компании – да ни вземат страха и парите. Аз съм съгласна, че корпоративните интереси не винаги вървят ръка с ръка с обществените, но срещу тях се върви само с образованост, а не със страх. С други думи не вярвам че корпорациите могат да ме излъжат. Въобще аз не вярвам, че корпорациите могат да създадат сериозна конспиративна теория, защото и в тях работят хора – все някой някъде ще се раздрънка, все на някой ще му изтече компютъра, все някой ще забрави секретен доклад в Старбъкс.

И накрая да споделя възмущението си от грешното интерпретиране на информация – Мариша май беше пуснала във Фейсбук материал „Ваксини убиват български деца“. От текста става ясно, че ваксините са купени от съмнителна фирма на много ниска цена. Т.е. заглавието е подвеждащо и проблема е, че някой не си е свършил работата и е прибрал едни пари. Ако си потопиш главата в кофа с вода можеш да се удавиш, което не е причина да твърдиш, че водата е вредна.

Другото ми любимо твърдение е, че при епидамия повечето от разболелите се деца са били ваксинирани. Това последното е смешно, и страшно, и ме накара с очудване да осъзная, че има много хора които в училище са били по-зле по математика от мен!

Ето защо –
нека да вземем група от 1000 деца.
995 от тях са ваксинирани, 5 не са.
При избухване на епидемия 5-те неваксинирани ще се разболеят заедно със 7 от ваксинираните (защото нито една ваксина не е 100% гаранция).
И така имаме 12 болни деца и все ще се намери някой умник който да твърди, че ето, 58% от тях (7/12= 58% ) са били имунизирани.
Всъщност 100% от не ваксинираните и само 1% от ваксинираните са се разболели.

За сега Макси не е показал никакъв страничен ефект от инжекциите. Още си спомням ваксините от едно време, минават ми като на бавен каданс – мириса на спирт и страх, подрънкването на спринцовката, иглата и буталото което баааавно изсмуква лекарство от ампулата. Сега вече не е така – сестрите бяха много чевръсти, Макси проплака само веднъж и те моментално му дадоха панерче с нови играчки и той млъкна на секундата.

И наистина, ама наистина съм убедена, че съм направила правилния избор.