Осми Март

Когато дойдох в Швейцария преди седем години забелязах, че Осми Март е напълно непознат празник. Обясних на Марсел, че в България ние сме израстнали с Деня на жената, всеки е лепил картички в детската градина и е рецитирал по тържества, част е от културата ни.

Казах, че на този ден се подаряват малки подаръци, но за мен Осми Март не трябва да се смачква до комбинация от Деня на Майката и Св. Валентин, значението му е по-скоро социално-политическо. Верно, много още има да се свърши за равнопоставеността, правата и т.н., обаче от друга страна постигнатото също не е малко и за мен на Осми Март празнуваме точно тези постижения, и хората, които са се борили за тях.

Защото, спор няма, света е по-добро място ако всички имаме право да работим, да гласуваме, да шофираме и в мъжките тоалетни също има маса за преобуване на бебета. Позитивното трябва да се празнува, задължително е.

Той кима ентусиазирано, каза, ясно, сега разбирам, хубав празник.

Дойде тогава Осми Март, получих аз нещо дребно, благодарих. Той ме погледна объркано и каза: „А къде е моят подарък за Осми Март?“
Сконфузих се, и казах, че всъщност само жените получават подарък на този ден, един вид – колко е хубаво, че сме равни и че и за мъжете има отпуск от бащинство и че си делим сметките в домакинството.

„Ама чакай малко – каза той – нали хората, които вярват в равните права са не само жени. Всъщност изключително важно е, че има достатъчно мъже на това мнение, без общи усилия ни е спукана работата като общество. Следователно за всеки трябва да има подарък, като на Коледа!“

И беше прав.

От тогава, тъй като Осми Март е винаги около Великден, си подаряваме взаимно най-големия шоколадов заек, който може да се намери в супермаркета.

Обикновено килограмовия на Линдт.