Осемнайсет месеца и половина

Контролните педиатрични прегледи на Макси приличат на 10Q – финансовите отчети, които информират инвеститорите за състоянието на бизнеса.
И всички, които са инвестирали любов и внимание в него живо се интересуват какво е положението.

Марсел гледа много сериозно на тези прегледи, сякаш са тест, който Макси трябва да премине. Беше чул от някъде, че от дете на една година се очаква да реди Ханойската кула. Играчката ни е подарък от Ина и Марта, и още преди да навърши 12 месеца Сара най-редовно я подреждаше,а Макси проявяваше интерес само към разглобяването и. Марсел не искаше да приеме, че при Макси анализ идва преди синтез и с дни се опитваше да го кандърдиса да нареди кулата.

Хер Доктор има много по-либерален подход при проследяването на развитието на нашия гений и просто иска да го оставим да щъка из кабинета докато си говорим за да наблюдава естественото му поведение. Подава му разни предмети, гледа дали си служи с лявата и дясната ръка, как общува и не го провокира по-различно от който и да е домашен гост например.

Кабинетът на Хер Доктор е пълен с интересни играчки, чак на мен ми идва да седна и да си играя – миниатюрна кухня, цяла дървена ферма с животни, люлеещо се кенгуру – не конче – кенгуру!, бяла чайка която маха с крила като дръпнеш шнура на корема и, джаги, оръфани книжки и дори стара пишеща машина без лента, по която пациентите обичат да блъскат. Антики с поочукан вид, но не боклуци, доказали здравината си сред хищни човечета.

Сега по същество – 80 см, почти средно за възрастта; 9.500 кг в долните 3-10%, обаче теглото вече не е толкова важно. Гледаме основно плаващата диаграма с умственото развитие, която е ориентировъчна кога и какво да очакваме от Макси – да върви заднешком (хит от последната седмица), да участва в домакинството (разтоварва сам долното чекмедже на съдомиялната, зарежда пералнята с баща си). Повтаря всичко, „соли“ си с празна солница и откакто са ходили на строежа с Марсел за да занесат бира на работниците надига чашката си с вода за „наздраве“.

Освен това отдавна се храни сам – беше голяма атракция в България защото татко е забравил на каква възраст децата започват да се борят за самостоятелност.
Според Хер Доктор най-важното е детето да разбира като му се говори, и изобщо не е важно, че Макси и до сега не е казал мама или татко. На този етап три думи били напълно достатъчни, като имитацията на животни или превозни средства също се брои за дума. „Децата научават по една дума за всеки предмет; вашето дете учи по три. Дайте му време, ще проговори езиците един след друг“.

За сега швейцарския немски му е най-силен, благодарение на градината. Дърдори нонстоп на неопределен език. Поздравява с „алю“, но когато чуе дядо си Стоян по телефона възторжено крещи „датиии“ (здрасти). Преди да започне да се храни предупреждава, че порцията му е heiss (гореща) и духа дори и пред него да има салата. Казва ja, nein, tschuu (чао), hilfe (помогни ми), което е леко дразнещо защото аз му говоря само на български. Ясно ми е, че ме разбира защото изпълнява дребни поръчки („подай ми лъжицата“). И Кати разбира, а тя му говори на финландски.

Повечето ми колеги на работа са в сходна многоезична ситуация, а други сами са отраснали така като единствения съвет е да не смесваме езиците докато му говорим. Мо например (родители иранци) е родена и живяла десет години в Панама, след това десет в Южна Африка, после е пътувала десет из света докато се е образовала, сега родителите и живеят в Израел, а брат и в Белгия. За Мо фарси, испански и английски са еднакво родни, като няма спомен активно да е учила който и да е от тях.

Но най-важната дума в момента е „kak-kka“, индикатор, че иска да седне на гърнето. Между осем и тринайсет месеца Макси доброволно се оставяше да го държа сутрин над тоалета, но в един момент започна да се дърпа и аз не настоявах.

Според книгата, която чета, едва след 18 месеца децата могат да контролират мускулите си и могат да се изтренират за седмица при положение, че изпълняват всички критерии – казват кога е дошъл момента, могат да седят на едно място с книжка около 10 минути, могат сами да се събуват и обуват. Последното още не сме го забелязали, но когато и това се случи вероятно ще сме с още едно бебе и ще се местим в новата къща – книгата съветва да не започваме обучението при тези обстоятелства.

За това сега тичаме с гърнето когато сме известени. Сутрин Макси държи и двамата да клечим до него и да пеем „Буми Малкото мече“ или да разглеждаме каталога на Икеа. (Марсел нарича това „каталожен отпушващ ефект“). Винаги дава резултат, всички викаме браво, а Макси ръкопляска и обикаля в кръг. Повтаря се всеки делник, към 6:35.

В градината се усеща post factum, но вкъщи имаме почти 100% успеваемост. Не сме се побъркали от амбиции, просто в момента на всички ни е забавно, а и честно казано нямам нищо против да прескоча мърлявия памперс за добро утро.