Оздравяване

Сартр твърди, че адът това са другите, защото не му се е налагало да се грижи за болно дете.

Оздравяването съвсем не дойде мигновено след като напуснахме болницата, минахме през още шест изморителни и на моменти страшни дни.

Въпреки че повръщането влезе в някакви граници (веднъж на 12 часа), Макси изобщо не изглеждаше добре. Здравият Макси е много врътлив, не обича да го прегръщаме и разнасяме на ръце, от както може да ходи държи да се придвижва сам и ни ползва основно като физическа опора. Освен това не проявява особени предпочитания към мен – на него сякаш му е все тая с кого ще си играе.

Ротавирусният Макси беше унил и отпуснат. Играчките не го интересуваха.
(Кошът с играчките напоследък прилича на спретната кофа за боклук, защото в момента е на вълна амбалаж; събрал е солиден брой пластмасови бутилки, капачки и картонени кутии от каквото се сетиш).

Беше буквално залепен за мен, омотал китки в косата ми, и не допускаше никoй друг до себе си дори и Maрсел. Това поведение някакси ме зарадва защото физическата близост помагаше и на двама ни.

Грижата за болно бебе е самотно занятие, заради карантината, където получаваш пълни симпатии само от други родители минали през същата мизерия. Всички останали завъртат очи – бебето е просто с повръщане и разстройство, а от това не се умира.

За последното не бях съвсем сигурна – в ранните часове на срядата горкото момче беше заприличало на “Викът” на Мунк. Кльощаво, загиващо извънземно, с хлътнали очи и голяма глава на фона на отпуснатите крачета. Битката за седемте килограма, която започна през септември, пак беше загубена.

Старанието ми да го поя редовно наподобяваше опит да напълня бездънна чаша. В един момент започнах да слагам по два памперса едновременно, защото не можехме да смогнем със сухи пижами и чаршафи, все от някъде нещо извираше.

През миналата седмица ходенето на работа естествено отпадна. Мисля, че ми се полагат нещо като десет дни на година за гледане на дете, но сегашния ми и бъдещия шеф проявиха пълно разбиране и ме оставиха да се занимавам само с Макси без да попълвам бумаги за болнични. (А да, това е другата новост – предложиха ми нова, по-интересна позиция и аз приех; затова тъка на два стана до края на март). Изчаквах Макси да заспи и да седнa на компютъра за да свърша това онова, защото чак сега проумях думите на Валя „абе аз добре съм в болнични, ама после цялата тази работа нали пак мен чака”.

Когато Максели най-сетне си стъпи на краката, след седмица боледуване, беше загубил 600 гр, беше се сринал до 6.800.
Xeр Доктор беше във ваканция затова ни дадоха час при доктор Бауман от същия кабинет – там работят четирима и се заместват взаимно когато се наложи – основната причина поради която ги избрах.
Оказа се, че нашия доктор Бауман е издал през 2008 книга за отглеждането на бебета до четири годиша възраст и е много гърмян заек.
Той ни обясни че ротавируса е изолиран преди около 15 години, когато ние сме били деца се е казвало просто “повръщане с разстройство” .
95% от хората го преболедуват в първите пет години от живота си. Изключително е неприятен, но единствената опасност е евентуално обезводняване. Каза че не би препоръчал превантивна ваксина, въпреки че в Германия имунизират по желание, защото до сега в Швейцaрия не са наблюдавани никакви усложнения или увреждания в следствие на ротавирус. Също така според него Макси може пак да го хване, но втория или третия път минава много по-леко.

Пухкавите бебета не били имунни към вируса, но след боледуването трябвало да наблегнем на храненето. Това означавало да му даваме да хапва каквото, колкото и когато си поиска здравословна храна като в никакъв случай да не го насилваме защото това водело до силен отрицателен ефект в дългосрочен план. Ееех, къде си бил ти, доктор Бауман, в края на 70-те, за да възпреш ордите възрастни които ме травмираха от гонене с лъжицата.

Тази седмица Макси се харни колкото за три бебета. Плодове, зърнени храни, картофи, кисело мляко (яйца и месо не сме му давали още). Днес бяхме на контрола, качил е един килограм за една седмица, абсолютен рекорд.

Сега доктор Бауман ми е дал домашно – да водя десет дни протокол кога и колко спи за да можем най-сетне да го научим да не се буди през нощта. Гарантира ми успех, без да се налага да го бием или да го оставяме да реве.
Ще ви държа в течение.