Нора

„Кога ще ходите до музея на Акропола?“, попита моята приятелка София миналото лято, когато бяхме в Атина. „Ок, четвъртък – ще ви пратя майка ми за личен екскурзовод, надявам се да не е заета с групи“.

Аз, честно казано, хич не се зарадвах. На нас с Марсел ни беше по- интересно да разгледаме модерната архитектура на сградата на музея, а не оцъклените глави на мъртви философи.

Обиколките с гид моментално ме препращат в прогимназиалните години, когато под строй обикаляхме Археологическия музей под конвой – учителката по история и екскурзоводката, мърмореща под носа си дати, дати, дати които никога не можех да запомня (не умея да помня цифри, дори номера на мобилния си не знам на изуст). „Това го знаете, нали, ученици? Това го минахме миналия срок! Имате ли въпроси?“.
Да – сега може ли вече да си ходим?

В четвъртък Нора Пантелаки ни чакаше пред музея – тя е онзи тип жени, чийто обувки пасват на чантата. След като енергично се ръкува с всички ни и ми напомни кога сме се виждали за последно (кафе „Одеон“, Цюрих), Нора ни поведе към музея.

И след това нямам никаква представа как са минали два часа!

Колко истории ни разказа тази жена!
Много бърз преглед на основната митология.
Как точно древните са носили камънаци нагоре по баирите в тоя пек („знаели са геометрия, физика, оптимизирали са всяко действие…“)
Как англичаните са отмъкнали половината Акропол посред нощ и колко са били покрусени селяните живеещи там по онова време („Британския музей е абсолютно ненадминат сега, моралния въпрос обаче е спорен…“)
За токсичния въздух в Атина през 70-те, който е разрушил статуите повече отколкото времето („Не се живееш тук, my dears!“)
За удоволствието да учиш история седейки върху останките от реалните събития (ама как така сте имали упражнения тук – сочейки тълпите пълзящи по хълма!? „Оу, масовият туризъм започна след като се родихте вие, my dear, след 1976; преди това тук имаше студенти, селяни с овце и някой друг спорадичен посетител…“)

Прекъсвахме я постоянно и това въобще не я дразнеше, напротив, любопитството ни я тласкаше към други, още по интересни истории.

Коренячка атинянка, Нора се оказа точно гид, какъвто съм се надявала да срещна навсякъде по света – местен човек, с огромни познания и широк кръгозор. Нора говори перфектно английски, френски и немски и е обиколила целия свят, поради което националния шовинизъм и е абсолютно чужд.

Fast forward шест месеца.

Кризата в Гърция задълба сериозно.

София, която иначе живее в Барселона, пристигна у нас на гости за един уикенд.

Попитах я как са родителите и, как им се отразява цялата депресия, особено на Нора.

„Ох, майка ми!“, плесна се по челото София, „Казах ли ти, че я интервюираха по националната телевизия? Съвсем в неин стил!“

Общинската туристическа служба, която била работодател на Нора, била закрита поради цялостното затягане на коланите в държавния сектор и Нора се оказала безработна (тя е някъде около 60 годишна).

Прибрала се тя вкъщи, мислила, мислила ден-два, и решила, че щом службата няма пари за заплати тя пък ще води групи безплатно. И така, явила се пак в обичайния час, на обичайното място и развеждала гратис желаещите туристи.

Явно популярността и нараствала лавинообразно, защото щом от телевизията научили, че тази жена не е побъркана от кризата самозванка, а опитен, лицензиран екскурзовод, с диплома по история и археология от Националния университет в Атина, с два семестъра в Ludwig Maximilian Universität в Мюнхен и с магистърска по византийско изкуство и история от University Colledge London веднага я поканили в ефир.

За повдигане на националния дух, предполагам.
Нора е пътувала много, общувала е с хиляди хора, виждала какво ли не по света, бедност, кофти климат, и ми беше казала, държейки гигантска смокиня в ръка, че гърците просто забравят да оценят това, което имат. И че положението винаги, ама винаги може да е по-зле, което не значи, че трябва да ти пада гарда!

Предаването минало добре и на следващия ден пред музея я чакали … над двеста души! Мислите, че Нора се е отказала? Нищо подобно! Качила се на един подиум с огромна показалка в ръка и продължила да води туристите и националния дух.

Fast forward още няколко месеца.

Нора ми прати новия си сайт, www.privatetourguide2greece.com, със заръка да го разпратя на когото мога, за да и се повиши ранга в Google.

(Моля, забележете – човек на нейните години си дава зор да разбере как функционира Google. Не че е някаква особена наука, но кога за последно сте видели човек над 50-те, който да не си мисли, че света му е пределно ясен?)

Явно от целия и етнусиазъм ще излезе бизнес…

Та, ако пътувате към Гърция тази година и търсите нещо по-специално от трошене на паници по таверните – пратете и мейл.
Не знам колко струват услугите и, предполагам че ценообразуването и е гъвкаво.
И историите и са милион пъти по-запомнящи се от който и да е туристически справочник.
Човек винаги има какво да научи от хора като Нора Пантелаки