Новото божоле

Преди няколко години, някъде през ноември, намиращото се в България българско население на моя Фейсбук пламна с необясним, див и внезапен ентусиазъм: „Новото божоле пристигна!!!“ Следваха стихове, снимки на елегантни хора с чаши в ръка, въобще – ден на алафрангата. И тъй като това е Фейсбук, последваха два дена ехо как вкуса на новото божоле, ах, на новото божоле, обагря сезона. Или нещо такова.

Българското население на моя Фейсбук се състои от разнородни групи, които не се познават по между си, и изключително рядко се впечатляват от едно и също нещо – примерно Коледа и Баба Марта.

(Имам дори фейсбук френд, който след падането на Борисов, без капка ирония, стана част от група „Да върнем Бойко Борисов на власт!“ с аргумента, че „Бойко беше прост, но поне е един от нас.“)

Швейцарците, като хора с пари и афинитет към качествените неща, са прихванали всевъзможни кулинарни изтънчености от съседите си, но трепета около божолето не беше сред тях – ни дума, ни плакат, ни нищо. Много странно ми се видя, че винена традиция се празнува в България, но не и в Швейцария.

По онова време имах шеф французин. Въпреки че беше прекарал последните 15 години работейки из Латинска Америка, Франсоа си беше кореняк парижанин с всички произтичащи от това клишета – елегантен, начетен, възпитан, прелестно култивиран индивид с шал и лека склонност да мрънка повече от общоприетото за немско езичния свят. За Франсоа цивилизоваността стоеше преди всичко – „Работен обяд? Да гледаме презентации оплескани с майонеза? Non.“ „Онзи „ресторант“ в Технопарк, където дори няма покривки? Non.“ „Работа през уикенда? Non.“ С Франсоа си паснахме от раз въз основа на общото ни минало в отдел Финанси, сходно чувство за хумор и физическа нетърпимост към хора, които говорят глупости.

Каква е тая традиция с божолето, попитах, обяснявай.

„Традиция? Ами! Това е маркетингова кампания“ – презрително отговори Франсоа за когото маркетинг беше отдел за хора с голямо его и малко талант.

„Единственият случай при който тълпите се натискат да пият посредствено вино“ – врътна очи той.

Значи като Нощта на музеите в Берн – единственият случай при който трябва да се редиш на опашка за да влезеш в музей в Берн?

„Същата работа! До Втората световна война божолето е било типичен регионален специалитет с разбираемо регионална слава. Някъде в началото на 50-те на производителите им хрумва да го рекламират с апломб – организирали състезание кой ще занесе първата бутилка до Париж, дъндания из медиите. Печалбите са били впечатляващи предвид качеството на продукта. Пикът на кампанията попремина, знам че сега концепцията се прилага на други пазари. Явно сега стига и до вас.“

Когато тази година рафинираните ФБ юзъри се отприщят с тургеневски придихания да посрещат божолето имайте предвид – това е маркетингова кампания, не традиция.