Мъфини

Днес нашата проклета секретарка Крис ми се светна злобно, защото посмях да нарека сплесканите и cupcakes мъфини. „There is profound difference“ изсъска тя, уби ми апетита, но и ми напомни че обещах да пусна рецептата на мъфините, които опекох за градината.
Мъфините имат идеалното качество винаги да излизат като от конкурс по готварство без да им се влагат особени усилия. Боби може да потвърди – тя казваше, че никога не може да докара сносен сладкиш, но voilà, с една от моите рецепти се самоопроверга :).
Мъфините имат три изисквания:
– всички продукти да са на стайна температура, включително и маслото
– сухите и мокрите съставки да се смесват по отделно и да се забъркат в едно в последния момент
– фурната да е предварително затоплена преди да печенето.

Продуктите са:
200 гр. ситно нарязани ягоди
100 гр. масло
280 гр. брашно
16 гр. (едно пакетче) бакпулвер
2 яйца (био яйцата вършат по- добра работа, емпирично съм го доказала)
100 гр. захар
Ванилия – аз предпочитам да изстържа директно от пръчка ванилия
150 гр. кисело мляко
100 гр. сметана

Яйцата се разбиват със захарта и маслото. Добавят се млякото, сметаната, ванилията и ягодите.
Отделно се смесват брашното и бакпулвера, и се добавят бавно с лъжица към яйцата – ако се разбишкат на бързо с миксера мъфините и изобщо сладкишите не бухват.
Тъй като не обичам да бърникам във формите с намаслени пръсти купих хартиени чашки които пасваха във всяка вдлъбнатина на тавата.
Формите се пълнят 2/3 и мъфините се пекат около 20 мин при 175С.
След като ги изчаках да поистинат ги покрих с импровизирана глазура от намачкани размразени малини, сметана, масло и пудра захар. Всичко беше на око, бърках докато сместа ми заприлича на глазура която ще се стегне за една нощ.
Получи се чудно, не само че беше наситен цвят, но и миришеше на плодове.
Определено трябва да се науча да украсявам сладкиши – учителката ми каза, че децата биха изяли всичко стига да е шарено.