Макс на четири ( интервю)

Макси получи от нас много швейцарски подарък – велосипед. За първия рожден ден децата тук традиционно получават първото си колело на три или четири колела, на втория или третия – likeabike, с две колела, но без педали, а на четвъртия – напълно оборудваната версия.

Аз получих моето когато бях на десет и майка ми му се радваше повече от мен. Никак не ми беше практичен този велосипед. Паркирах го на балкона, едва успявах да го набутам в асансьора за да го сваля надолу, пред хлебарницата се борех с големия катинар, защото незаключен щяха да го отмъкнат. Хамалогия! Майка ми обаче беше отраснала с колелото си, когато в града е имало малко коли, автобуси и хора по принцип. И със светнали очи ми разказваше как цялото семейство някога са ходили до Аладжа манастир с колелата на пикник.

До Аладжа манастир. С колело. Сигурно в останалите уикенди са се занимавали с нещо също така безмислено, като да пробват да изгребат морето от Варненския залив с лъжица, мислех си скептично аз.

В някои отношения Швейцария е като Варна от 60-те години и хората масово велосипедят в градски и горски условия, от там и традицията за да си учат децата от рано. Трениран от likeabike-a, Макси схвана техниката точно за десет минути и заедно със съседчето Флориан обикаляха усмихнати в транс отново и отново като зайчетата на Дюрасел. Два дена по-късно падна по лице на асфалта и горната му устна стана морава. Ако не беше каската щяхме да сме в спешното – това го казвам за всеки който някога е бил разчувстван из Фейсбук как едно време, ах, карахме колело без предпазни средства.

Другият подарък, по настояване на Марсел, беше часовник, който сметнах за чиста проба изхвърляне. Макси сега научава цифрите, рано му е за часовник. Да обаче това бил друг традиционен швейцарски подарък, и скоро ми стана ясно защо.

Сутрин, преди да тръгнем за градина, имах класически монолог – обувките! ОБУВКИТЕ! Къде ти е якето? Закопчей се! Веднагаказахведнага!
Сега казвам – виж, когато стрелката се премести до синята лента трябва да сме готови. И той слуша! Още не мога да повярвам! И командори София с авторитетен тон, че още се тутка: „Часовник каза – време е за хапване. Часовник каза – време е за градина. “
Не познава часовника, разбира се, но съзнава, че спокойствието и комфорта на собствената му персона не са най-важните неща на света.

В детската градина от скоро имат нова традиция. До преди година всяко дете получаваше идеално подбрана играчка. Имаме пеещ охлюв, бетонобъркачка и вълшебна пръчица (пластмасова, пълна с прозрачна течност из която плуват конфети). Сега всяко дете избира мънисто от голяма кутия, измисля желние и го нанизва на памучна връв – крайния резултат е гердан за рожденика. София не само пази нейния от февруари, но дори настоява да спи с него.

По поръчка на Макси тортата трябваше да е с камиони, но аз минах метър с някакви фигурки на животни в коли от супермаркета – ярки, твърди творения от захар, боя и материал за гумени куршуми. Възрастните изразиха опасения от захарен шок, но според мен ако не предоставям на децата стандартни рожденденски радости те ще ми го върнат тъпкано след десет години, наваксвайки пропуснатото с алкохол и дроги.

Ето го човека, на четири. Тадааам!

Как се казваш: Макси
На колко години си: на четири (показва четири пръста)
Кой е любимия ти цвят: жълт
Кое е любимото ти животно: слон
Коя е любимата ти книга: (дълго мисли) за багера
Коя е любимата ти песен: Гамгам стайл. Там гос ба (Hangup, Madonna) и за влака (швейцарска детска класика).
Коя е любимата ти храна: Мюсли. И спагети.
Коя е любимата ти напитка: Оранжев сок
Коя е любимата ти дреха: пижамата с динозавъра и багера
Коя е любимата ти игра: на багери
Коя е любимата ти играчка: багера (не можа да посочи конкретен багер сред десетките в нашия автопарк)
Кой е най-добрия ти приятел: Матс, Тула и Адриан
Кой е любимияти празник: рождения ден
Какво най-много обичаш да правиш: торта
Къде предпочиташ да ходиш на почивка: при Мария (рецепционистката в хотела ни в Крит миналото лято; извън туристическия сезон Мария е начална учителка).