Макси, Марсел, Барселона

Степента на трудност при пътуване с дете преминава през различни фази – кърмаче/ лесно, захранване и прохождане/ трудно. Сега сме пак в лесен период особено ако нацелим следобедния сън да съвпадне с полета. Ако е буден бързо го хваща щипката, хвърля играчки наоколо, а на връщане от моя командировка преди месец наскуба един възрастен фен на „Херта“ Берлин (немците са учтиви и търпеливи хора).

Ние с Марсел сме били много пъти в Барселона, обиколили сме забележителностите, снимали сме се и с Гущера и със Саграда Фамилия и същия ден сме изтрили снимките защото „Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

Този път видяхме града основно от към детските площадки и пак много ни хареса. Адски площадки има в Барселона, не съм виждала такива в Швейцария! Покрити с гумирани плоскости, обезопасени за съвсем малки деца, с дървени оградки, катерушките не се нагряват от слънцето. Бравос просто.

Пътуването с Макси през лятото е песен. Храната е един от факторите – не дрънкаме вече бурканчета с домашни пюрета. Сутрин му давахме хлебче с масло (вкъщи е на овесени ядки), за следобедна закуска му вземахме 5-6 кайсии от някоя квартална зарзаватчийница. Във всеки ресторант имаше сварени зеленчуци дори и да не бяха в менюто и сервитьорите сами ни предлагаха опции като го видеха на каква възраст е.

Захарта е единственото от което го ограничавам. Много захар има набухана почти във всичко тези дни, ако не захар – аспартам, което е още по-голяма гадост. А към сладкото се привиква за цял живот и ако сега му изтърва края Макси няма да иска пресни плодове.

Някъде бях чела, че консумацията на захар в България е доста над средната в Европа. Моето обяснение е, без подкрепа от солидни факти, че от дълги години на бебетата се е препоръчвала вода със захар от ден първи, заедно с кърмата. Затова сега като възрастни сме побъркани за вафли с шоколад. Като бебета със заредени портмонета.

Някои особености на пътуванията тази година –

Преди да се роди Макси ми беше все тая къде ще отсядаме, но сега се старая да сме в най-добрия хотел който можем да си позволим. Работата е там, че при пътуване с детенце дневната програма приключва в 18:00 часа. Вечерната включва преглеждане на вестник на телефона (ако има безплатен интернет), гледане на спорт по телевизията без звук или четене на книги в банята. Ако хотела не е сносен вечерите са досадни.

Също така е супер важно да има ресторант и руум сървис, защото след цирка около приспиването на Макси ние с баща му задължително огладняваме, и – предствьте себе – не всеки хотел има кухня. Научих го миналата есен когато бях готова да си разменя единия бъбрек за клуб сандвич, толкова бях огладняла. И „що не излезе да вземеш нещо от близкия денонощен“ не е решение защото денонощния не е на всеки ъгъл като в България.

Сутрините, от друга страна, започват в 8:00, когато и тримата сме изкъпани, облечени и сресани и готови за разходка. Освен нас по улиците са само боклукчийските камиони и някой друг закъснял пияница.

Макларън получава потупване по рамото от мен за добра служба. Повечето деца из Барселона бяха в Макларън и се чувстваха добре, точно както Макси, будни, спящи, ронещи бисквити.

Накрая една бележка към себе си – да си взема повече дрехи другия път, ако не държа да ходя пак с изгладени бежови панталони с отпечатъци от малинови ръчички около коленете.