Майка 2.0

Teodora беше попитала в коментар при един от предните постове за ежедневието ни и за разликите между първото и второто бебе и ето, след пет месеца успях да се натуткам и да ги напиша.

Отглеждането на Макси беше като спускане с кану по планински водопад; със София е като лятна разходка по Женевското езеро с чиния ягоди в скута.
Зелените сайтове ще кажат ето, това е то силата на естественото раждане. Раждането безспорно беше силен фактор, но след интензивен разпит на всички познати оставам убедена, че с второто дете винаги е по-лесно, просто защото си гърмян заек.

Но все пак най-важното е, че София спи непробудно от третата си седмица нататък. Спокоен, непробуден сън от 19 до 7 сутринта, само понякога промърква ако си изтърве биберона и докато си намери палеца (което също доведе до проблеми, но това е друга тема). Опитайте се да се събуждате от бебешки рев на всеки 40-50 минути в продължение на месеци нощем без да спирате да ходите на работа денем за да разберете за какво говоря.

Други съществени разлики –

Гостите не са добре дошли. Швейцарците са много церемониални при домашните гостувания. Уговарят се с месеци напред и изключително рядко идват на спонтанни посещения. Освен когато се роди бебе – тогава всеки, с когото някога си разменил здрасти на улицата иска да види новороденото веднага и пристига почти непоканен всеки ден, като се задържа два, три, четири, а понякога и над пет часа. Аз така се слисах от радостта на близки и бегли познати при раждането на Макс, че нямах сили да ги отпратя. А те идваха с подаръци за бебето и очакваха почерпка, а ние, скапани от умора, разполагахме само нес кафе и изцедена кърма… Аз бързо се уморявах, още по-бързо огладнявах и умирах за сън, но гостите, без значение дали самите те са родители, висяха на раздумка и не се сещаха да си тръгнат дори и когато на три пъти се оттеглях да кърмя. Макси ставаше раздразнителен и плачеше.
Със София приемах поздравления с усмивка и отклонявах посещенията за по-късно, като казвах, че ще ми дойде много. За сега никой не ми се е разсърдил.

(Веднъж избухнах и се развиках що са народ е тоя, който идва на посещение преди четиридесетия ден от раждането и на всичкото отгоре не носи кекс за майката?!? Криги изръкопляска на тази хубава българска традиция – при първото си раждане Криги е била посетена в болницата от 90 (деветдесет!) души в рамките на 5 (пет!) дена. В резултат на което кърмата и спряла, не пожелала да се рестартира, и стресиранито бебе Юлия преминало на адаптирано мляко, което му докарало колики, запек и други чаровности. При следващите си две деца Криги дала пълен запор на посещенията и кърмила без проблемно).

Люлки и теглилки. Не знам от къде ми беше влязло в главата, че бебето не трябва да се люлее, защото ще си създаде грешна асоциация за сън. И дъндурках Макс на ръце с часове, ден и нощ, обикаляйки в кръг в хола, поради което той не си създаде никаква асоциация за сън. Сега оставям София да спи денем в бебешки хамак, тя си почива редовно и не вампирясва нощем като брат си.

За тегленето какво да кажа – бебе Анна, детето на Моника, се роди около месец след Макси и тежеше 4 кг. В края на третия месец Анна достигна 6кг. На осем месеца Макси пълзеше, а тя не можеше още да се обръща по корем. Анна не можеше да върви на първия си рожден ден. FFW две години – Анна е 12 кг, Макси е 11. Кльощава, бъбрива и палава. Ако не я познавах лично никога нямаше да повярвам, че две толкова различни бебета са станали толкова еднакви деца.
Децата са проекция на родителите си, и природата ми дава от този размер бебета, които ще мога да нося на ръце. Ако се падат на долната граница от нормалните килограми това е защото ние с Марсел сме сравнително слаби.

Бебешки курсове – бебешки масаж, бебшка йога, бебешко плуване, музика за бебета, занятия които трябва да ги „стимулират“. Тук ни обсипват с милиони възможности от първия ден и Макс не се възползва от нито една от тях. Нямах съмнение че са полезни, само че нямах и физическата сила да се включа. И жестоко си размахвах пръст как не давам най-доброто за детето си. След като се запознах с доста швейцарски родители установих, че курсовете са, първо, за деца, които не ходят на градина – един час седмично на нещо си, за да се срещат със себеподобни, иначе ще изтрещят от стрес когато тръгнат на задължителната детска градина от четири годишна възраст нататък. И второ, курсовете са възможност за всички роднини да се включат смислено и по план в отглеждането на новия човек. Ние не разполагаме с нито един роднина в радиус от сто километра който същевременно да иска да се включи в отглеждането на Макси и Софи, т.е. няма човек/няма проблем.

Изоставих всякакви амбиции за контрол. Като си спомня безумните очаквания от самата себе си в първите месеци с Макси и се смея с глас! Както и на паниката при всяка флуктоация в режима му. Новата ми максима е – любов, подслон и храна! Абсолютно всичко извън тези три е факултативно и въобще отказвам да си давам допълнителен зор. Спим заедно в най-откачени часове през деня, примерно – след закуска, четем Vanity Fair когато има пране за гладене. Понякога ходим на разходка, понякога ходим на гости, понякога приемаме гости. Но не и след пет следобед, никога – тогава храня, къпя, пея „Сънчо“, събирам играчки от пода („Reclaim the living room“ както казва Кати. )
След пет не проверявам мейл, не вдигам телефона, така че не ме търсете.
Ако някой иска да намине и да раздигне масата от вечеря – моля, вратата е отключена.