Майката! Майката! (YoY)

14.04. е рождената ми дата като родител, което е повод да разкажа за нещата които преди година изглеждаха едни на теория и доста по-различни на практика.

Преди раждането на Макс въобще не се замислях как ще се преродя от неродител в родител. Очаквах, че щом се покаже човека ще ме залее топла вълна както пише по книгите и – бам! – готово, майка. Само че никаква топла вълна не ме заля миналия април, честно казано. Убедена съм, че много позитивизъм имаше някъде в мен, но истината е че всичко беше затиснато от огромен шок, точно както когато майка почина. Интелектуално разбирах какво ми се е случило, но изправена лице в лице фактите се оказаха много по-гигантски от мястото, което им бях приготвила в съзнанието си. Все едно Кьолнската катедрала е кацнала на центъра на Варна – няма жертви и разрушения, но трябва да си намеря или да си прокопая нов маршрут ако искам да стигна от „Валентина“ до пощата.
След това дойде прозрението, че макар родителството да е естествен момент, всъщност хал хабер си нямам при все изчетената литература. Или както ми каза веднъж Линда Талго „държах новороденото в ръцете си и осъзнах, че за първи път в живота ми това, че съм умна не ми е от директна полза“. От тук имам нова гледна точка към хората, осиновяващи деца – те са точно толкова зелени колкото и новите биологични родители.
Като се поизчистиха хормоните и спрях да плача всичко си дойде на мястото. А бебето още от първия момент ми се видя перфектно – не красиво, а перфектно, с перфектна кръгла глава, ясен глас и гъста коса.

Преди раждането на Макс бях убедена, че естественото раждане и хранене са най-доброто за детето и майката. И продължавам да мисля така. Но за разлика от миналата година не бих съдила жестоко жените, които са избрали друг вариант. Има хиляди причини да избереш секцио и бутилка AM – някои са минали през ужасяващи травми за които не им се обяснява, болнични условия, стрес, на други просто толкова им е акъла. Това не прави тези майки по условие лоши родители. Гледането на едно дете е изморителна, отговорна задача изпълнена с подводни камъни и аз съм за всемирна толерантност. Нека всеки се справя както може, само всички са здрави и щастливи. Дано в бъдеще естественото раждане и хранене да имат толкова блестящ маркетинг, че представените за положителни страни на секциото и АМ да изглеждат несъществени за повечето хора. Защото тъй както рекламата и страха от болката са накърнили следването на естествени процеси, така крайната “естественост” има отрицателен ефект. Мисля си за отказите от имунизация срещу сериозни болести (не говоря за обикновен грип), които са си еволюционна стъпка назад. Мила ми разказа за подобно движение в Англия в началото на 80те, което довело до масови случаи на тежко болни деца, който е можело да се избегнат с ваксина. Тъжно ми става когато прочета (особено във Фейсбук) някоя гръмка жълта статия срещу ваксините от хора които очевидно не умеят да интерпретират вероятности и статистически грешки при медицинските изследвания. Изобщо дано никoй не взема каквито и да било важни решения само на базата на PR – бил той естествен или неестествен.

Миналата година си мислех, че ще мога с лека ръка да отхвърля доброжелателните, не искани съвети по въпросите на отглеждането и възпитанието. Грешах. За щастие швейцарците не раздават много мнения (а и тукашните ми роднини знаят, че съм серт), но винаги, ама винаги когато някой си позволява да ми дава директен акъл ми причернява. Мога с часове да слушам истории за отглеждането на бебета и ако преценя с удоволствие заимствам разни практики. Но всеки който започне с “ти трябва да…” дразни питбула в мен. Това, че имаш деца те прави специалист по твоите деца, не авторитет в отглеждането по прицип. Това особено се отнася за сегашните баби и дядовци – уважение към опита им, но както не бих си купила днес телефон с технология от преди 30 години така и не бих се доверявала безусловно на съвети за родители от средата на седемдесетте. Ето затова само споделям, никога не напътствам.

Няколко месеца след раждането ходих на следродилен курс – един час Пилатес, един час дискусии за здраве. В началото много се освежих, защото се оказах най-слаба в групата. След това обаче се започна – „…моето дете спи по цяла нощ“, „…моето дете наддава точно по план“, „…моето дете разбира квантова физика“. По онова време Максимус леко подсмърчаше и нито спеше нощем нито наддаваше с особен ентусиазъм, плюс това бях смачкана от месеци инсомня. И се прибирах разстроена и разплакана, ужас, как не си гледам добре детето. Сега обаче опита си казва думата – децата не могат да се сравняват директно. Те се развиват едновремено в толкова много посоки, че е невъзможно да са на едно и също стъпало дори и да са близнаци (твърди от опит Грациела, наблюдавайки нейните Лаура и Лаурена). Макс се изправи сравнително рано на два крака, Сара спи по цяла нощ от първия си ден, аз пък съм правила прости изречения на една година, но съм нямала нито един зъб. Радвам се на всички деца и особено на родителите им защото знам как всеки има нужда от кураж, а не от акъли и конкуренция. Което ми даде нови приятели.

И като споменах килограмите – надявах се, че след раждането няма въобще да се замислям за 16-те кг които имам да свалям, защото ще съм свръх щастлива с бебето и новата си роля; надявах се също, че както при доста познати ще съм минус десет кила на изписването. На изписването бях минус четири кг., от които Макс беше
3,400. Приличах на Вилендорфската Венера и не вярвах, че има път назад в старите ми дънки. Исках си оригиналното тяло, което не се беше променяло през последните 17 години. Тялото, което можеше да работи до посред нощ в офиса с месеци, с лекота да минава в йога пози, и да не се нуждае от храна в моменти на стрес. Оказа се, че всяко нещо с времето си – ето ме днес пак в старите дънки, без диети или спорт. Въобще ако човек не се фрустрира излишно и не се тъпче с чипс ще се върне в предбременната си форма след година, аз съм живо доказателство. Иска ми се да не се бях притеснявала нито ден.

Въпреки стреса, безсънието и умората Макс се оказа великолепна идея, той дръпна напред развитието ми като личност и ме прави щастлива просто с присъствието си.
Организирали сме му купон в събота.