Любимото ми швейцарско ястие

Швейцарската традиционна кухня, както повечето национални кухни, е измислена от и за бедни хора които блъскат здрав физически труд при тежки климатични условия.

(Представям си фермер с шест деца, който обработва малко парче земя на баир, докато над главата му се лее смесица от дъжд и сняг.
Ако за вас швейцарецът е скромен човечец, който измисля разни неща докато си чупва шоколад, човърка часовник и реди кюлчета злато в стройна редичка – това е исторически еволюиралата версия на фермера от предния пример).

Типично ястие е Alplermagrone, нещо като Алпийски макарони. Идеалната храна при минусови температури в планината, или при вълчи глад при всякакви температури, или при спонтанен купон когато внезапно се изсипват пет пъти повече гости от очакваните. Или в трети триместър, когато си на диета тип No Carbs Left Behind.

Продукти:
1л мляко и 1л вода
4-5 големи картофа на кубчета като за мусака
250 гр. макарони
50 гр. масло
2 глави лук на кръгчета
2-3 скилидки пресован чесън
сол
настърган кашкавал (Марсел твърди, че трябва да е Грюер; на мен обаче една леля в магазина ми обясни, че това и е красотата на рецептата – слагаш какъвто кашкавал обичаш или ти се намира останал в хладилника).

Приготвяне:
Картофите и макароните се варят в млякото и водата.
Номерът е накрая да не останат на сухо, а в малко течност. Обикновено импровизирам, ако не нацеля пропорциите.
Лукът се задушава в маслото.

Половината от сварената смес картофи/макарони се размесва с чесъна и заедно с останалата от варенето течност се изсипва в намаслена тава за печене.
Отгоре с нарежда половината лук и кашкавал.
После следва още един ред картофи/макарони и лук/кашкавал.

Запича се за малко, колкото да хване цвят, и винаги има леко различен вкус в зависимост от това кой с каква подправка ръси.

Макс обича базовата версия, без нищо.

Обаче аз слагам черен пипер, или червен лютив, или кимион на прах, или индийско орехче. Или с всичките едновременно.