Кърлеж!

IMG_0700-0.jpgВ петък вечерта оставихме децата на нова детегледачка, тъй като Летиция беше заета с изпити и курсови работи. Намерихме Рахел по познатия път – тя тъкмо приключва стажа си в нашата детска градина.

Двете госпожици са пълна противоположност. Летиция, чиито родители са сицилианци, е тъмна, къдрава, приказлива и усмихната, а Рахел е руса, резервирана и много сериозна. Децата ги харесват еднакво и много се зарадваха, че ще са в нова компания.

Като се върнахме от фирмената вечеря Рахел изрецитира с каменна физиономия следния монолог:
„Добър вечер! Надявам се, че сте прекарали добре. Тук всичко мина чудесно. Децата не бяха гладни, но вечерята беше много вкусна, благодаря. Прочетохме книжката за Бръмбара Валентин и за полицейското управление. Заспаха в 20:15ч. София има кърлеж.“

Кърлеж! Гарантирана Лаймска болест! Трябва … да го … намажем с … олио? И да чакаме да излезе сам? Да заведем детето в болницата?

Аз съм градски човек отгледан в панелен блок. С природата съм на Вие. Там има лавини, вълци, отровни гъби, кърлежи – неща които трябва да се заобикалят на една пръчка разстояние. Сближихме се едва през последните години, защото природата в Швейцария е неизбежна, тя е като да се засечеш в асансьора със съседа от долния етаж.

„Забелязох го докато се къпеха. Преди да и облека пижамата проконтролирах – наистина е кърлеж. Днес от градината ги водихме в гората.“

Сетих се на кого ми приличаше! На руса Уензди Адамс!

„Имате ли пинсета за кърлежи? Така си и помислих, не намерих в банята. Обадих се на мама да донесе.“

Тя извади от джоба си обекта на снимката и продължи с равен глас:

„Хващате внимателно кърлежа и го издърпвате вертикално. В никакъв случай не го усуквайте. Лесно е. Брат ми се прибра веднъж с осем на гърба. Не се паникьосвайте! Има малка вероятност кърлежа да е опасен. Наблюдавайте детето в следващите две седмици и ако вдигне температура непремено го заведете на лекар. Държа да ми въренете пинсетата в понеделник. Дезинфекцирайте мястото със спирт.

Лека нощ и приятен уикенд!“

Тя метна калъфа с китарата си на гърба и изчезна в тъмното.

Кърлежът представляваше кафява точица на реброто на Софи. Аз едва ли щях да му обърна внимание. Излезе много лесно според инструкциите, Софи въобще не се събуди.

Няколко часа по-рано бяхме обсъждали на вечеря, че детегледачката на наши приятели, съседско момиченце на 12 години, иска за цялата вечер толкова, колкото нашата за един час.

Ето защо, мислех си, ето защо.