Колмар и Фрайбург

В уикенда около двайсти юни в нашия градец се провежда летен фест – модерна версия на селските събори из България.

Подготовката отнема около два дена, вдигат се сцени, опъват се палатки за полеви ресторанти и барове, каравани с амбулантни търговци напристигат от цялата агломерация. Въобще – събитие.

Преди първия ми летен фест нашите съседи учтиво се поинтересуваха къде смятаме да се изнесем за уикенда и аз въобще не можах да разбера за какво става дума. Купонът ни е дошъл на крака, а ние да се местим?

Забавен беше първия фест! Никога не бих могла да си представя, че на малкия площад пред къщата може да се изсипе подобно стълпотворение, като в Бомбай или след манифестация за 24-ти май.

Фестът има две основни сцени – една пред хола другата пред спалнята ни. Шумът е титаничен. Швейцарците никога не смесват работата и веселбата, нямат примерно британския обичай за бира в кръчмата след работа, и когато дойде време за празнуване се разпищолват сякаш утре иде Апокалипсис.

Не съм фен аз на тая традиция, нанагорно ми идват двете крайности, но няма какво да критикувам – швейцарците са се населили по тези земи преди мен.

И така първата година се завъртях в пълния декадентски чар на феста.
Ужасна музика от осемдесетте.
YMCA.
La Isla Bonita.
Кайпириня и мазна тай манджа.
You get the picture.

През втората година поканихме гости – останахме си два етажа над общата гмеж, взехме си храна от вънка, но си останахме в спретнатия апартамент със супер чистичка тоалетна.

На третата и четвъртата година имах deja vu. Бях уморена от работа, игнорирах феста и си легнах насред цялата дъндания. Марсел въобще не можеше да разбере как го правя, но е факт – нощем спя като пън.

Миналата година валя дъжд, а и нямаше къде да ходим с новородения Макс.

Тази година феста съвпадна с магически момент от живота на трима ни – Макси спи нощем само с една кратка пауза за вода.

Затова се грабнахме с колата на където ни видят очите из Евроленд, само и само да не се развали магията.

В 18:00 се оказахме в Колмар, Франция, и останахме за нощувка.
На другия ден продължихме към Фрайбург, Германия, който се оказа фантастичен ултра зелен град.

Марсел казва, че не е честно да пиша че Колмар не е нищо особено. Според него никой град на света не е интересен преди 10 сутринта.

Колмар

Седмици на haute culture в книжарниците fnac.

Апропо Repetto правели и детски дрехи

През целия Фрайбург минават вадички, децата шляпат и тътрят дървени корабчета

Макс остана леко разочарован, че не го оставихме да джапа

Едно блестящо сред обикновените павета. "Тук живя Юлиус Блум. Роден 1883. Депортиран 1940. Загинал в Аушвиц". Enough said.

в лобито на хотела имаше дървени кубчета. Макс разгони повечето големи деца които кротко си играеха преди него.

Шадраван!