Козунакинг

И така – козунакинг, дами и господа!

Без машина за хляб, без магическа фурна, без Kitchen Aid.

Продукти:
8 яйца (диетичен козунак е оксиморон)
1 жълтък
1,5 кг брашно
40 гр прясна мая
300 мл прясно мляко
300 гр захар
150 гр масло
Настърганата кора на един лимон
Ванилия (на око)
Бадеми за украса

Най-важната съставка обаче е време – козунакинга отнема цял ден, особено ако го месиш за пръв път. Добре и магазините да са отворени за да изтича човек за материали ако евентуално изтърве яйцата или прецака нещо с маята. Иска се и компания, не е интересно да се въртиш цял ден из кухнята сама, и трябва помощ за месенето.
Бих добавила и бутилка бяло изстудено за следобеда, когато козунака е във фурната и готвачите трябва да отпразнуват усилията си без значение какъв ще е резултата.

Същински козунакинг:

Всички продукти трябва да са на стайна температура.

Брашното се пресява два пъти в затоплена купа – така в него влиза повече въздух, което е важно за бухването.

Маята се размива в 2-3 лъжици топло мляко, 2-3 лъжици брашно и 1 лъжица захар.
Номерът е сместа да започне да се пени, това означава, че втасването е започнало.
Ако маята не реагира то млякото е твърде студено или твърде горещо, т.е. маята е деактивирана. При това положение мяташ всичко на боклука и повтаряш упражнението докато маята реагира.

Има два метода за определяне точната температура на млякото:
Метод на Брунер – купуваш си готварски термометър и загряваш млякото до 40С.
Метод на Стоянова – измиваш си добре ръцете и потапяш кокалчето на показалеца си в млякото. Ако е приятно топло значи е около 40С.

Маслото се разбива на крем със захарта.
Добавят се и яйцата едно по едно и се разбива докато в сместа се появят мехури.
След това се добавят останалото мляко, ванилията и лимоновата кора – баба Йонка слагаше и сока на лимона за да неутрализира мириса на яйца.

В пресятото брашно се прави кладенче и се добавят маслото с яйцата и маята. И се започва едно голямо месене, като ръцете постоянно трябва да се намазняват за да може после козунака да стане на конци (беше ми много трудно да обясня на Марсел какво значи „на конци“. И до сега не съм сигурна, че съм успяла).
Интензивното месене около 20 мин си е почти фитнес, искат се два чифта здрави ръце.

Когато в тестото се появят мехури се оставя в намаслена купа, покрива се с намаслено домакинско фолио и плътна памучна кърпа. Целта е да се осигури постоянна температура, за да може тестото да увеличи обема си двойно – това означава, че е втасало. Затова е важно и купата да е достатъчно голяма … При един от ранните ми опити не прецених навреме, тестото излезе от съда и после кухнята изглеждаше като след избухването на Чаланджър.

Тестото трябва да втасва два часа на много топло и по книгите пише как помещението трябва да е затоплена и вратите затворени – очевидно авторите не са влизали в съвременна кухня – с високи тавани или без врати или кухня, в която готварската печка не пилее енергия за отопление на помещението.

Ние с Марсел ползвахме банята. Включихме отоплението на максимум, оставихме душа да плющи гореща вода във ваната докато я напълни, внесохме тестото, изгасихме лампата и затворихме вратата за два часа. Осветлението няма значение за втасването, целта беше да придадем драматичност.

След двата часа банята ухаеше на фурна, а тестото беше двойно. Кеф, кеф!

След това тестото отново се замесва, пак докато се образуват мехури, пак с намаслени ръце и пак се оставя да втаса за два часа.

После се разделя на две части за два козунака. Всяка част се разделя на три и се плете като питка. Козунаците се намазват с жълтък, набучват се с бадеми, посипват се със захар и се пекат 40-45 мин. при 180С.

Втасването при оптимални условия в банята се оказа ключа за палатката.
При този метод от фурната излизат не козунаци, а направо рапсодия Вардар.

Сериозно съм се замислила дали да включа козунакинга в биографията си като доказателство за амбиция и последователност.