Как се става швейцарски родител

През първата седмица в предучилищната Макси донесе няколко известия на официални бланки от училищната дирекция, с подпис.

Първото беше, че сред децата има въшки, обяснение какво е въшка (има шест крака!), начини за премахването им, за повече информация www.kopflaus.ch.
Второто беше плана за следващото тримесечие. Основната тема за периода (животните), кои дни ще са почивни, кога ще ходят на ферма.
Третото беше покана за регионалния ден за родителско обучение. Колкото и да е добра образователната им система местните не си правят илюзии – най- важния фактор за отглеждането на свестни швейцарци са уверените и информирани родители.

Съдейки по себе си да образоваш родители никак не е лесно. Аз не откликвам добре на съвети дори когато се нуждая от тях, дори и когато са ми дадени с най-добри намерения. Всъщност единствената положителна страна на отглеждането на деца далеч от българските ми роднини е че никой не ми дава акъл. В противен случай сега щяхме да сме в хладо-официални взаимоотношения.

За четири години с децата не ми се е случвало непознати да ми подхвърлят съвети из градинките. За сравнение – загрижени бабки-парижанки са спирали сестра ми по три пъти в десет минутната и разходка до супермаркета за да и кажат, че това което прави е пагубно за гръбнака на bebé (новородено в слинг). Едното обяснение е, че швейцарците от предните поколения са имали средно по три деца, а колкото повече деца има човек толкова повече осъзнава, че всяко от тях се отглежда по различен начин. Затова нито свекърва ми, отгледала три деца, нито баба Маргарет, отгледала четири, са ме съветвали за каквото и да е без да съм ги питала. Другото обяснение е, че швейцарците имат огромен респект към професионализма. Ако личният ти интерес по дадена тема не е подплътен подплатен с формално образование, то тогава не си никакъв авторитет, така че я по-леко с препоръките.

Швейцарците образоват родителите тактично, постоянно и под най-различни форми от двадесета гестационна седмица до към осемнайсет годишна възраст. Още в болницата ми подариха красиво оформена книжка за бъдещото бебе, синтезирана версия на Тухлата, четена от всяка бременна жена. Нима набавянето на специализирана литература не е задължение на майката, подхвърлих ехидно тогава. Не всички хора имат навика да си купуват книги, фрау Брунер, отговориха, затова ние помагаме.

След раждането дойде ред на безплатната консултация. Неправителствената Pro Juventute ни изпращаше книжки всеки месец през първата година с идеи и информация за отглеждането и развитието на Малкия швейцарец. Изпълнена с цинизъм от недоспиване тогава си мислех като си пееш Пенке, ле, кой ти чете брошурите. Но хората наистина ги четат, те са почти Туитърски. А тези, които не ги четат гледат околните и следват примера им и се получава положителна верижна реакция. Материалите имат уравновесен, разяснителен, а не поучителен тон и ясна гледна точка с примери без да отнемат правото на родителя да взема крайното решение. Така правилните подходи стават интуитивни и повечето ги следват – швейцарците не си бият децата (насилието ражда насилие), не им крещят (децата само се стряскат и блокират), не ги хранят с боклуци (кошчетат по площадките съдържат основно обелки от плодове, костилки и памперси).

Преди време бяхме седнали на обяд навън с двете деца. Изнервен от чакане, Макс изпадна в класически бяс на три годишно дете, развика се, блъсна солницата, метна вилицата на пода… Идеше ми да му изсъскам, че ще му отпоря ушите и се приготвих за серия от цъкане ама как може да се държи така това дете. Но околните, вдигнали поглед от пиците си, гледаха мен, а не Макс. Не с възмущение, а с любопитство как ще реагирам. Кисело дете на границата между храната и следобедния сън не беше изненада за никого, но моята реакция…никой не знаеше какво да очаква от чужденката. Подейства ми отрезвяващо. И не му отпорих ушите. Изведох го настрана, прегърнах го докато се успокои и го уверих, че има спагети и за него. С това драмата приключи, всички си отдъхнаха и пак се върната към пиците си. Мисълта ми е – обществото ме държи под око. Ако го бях плеснала щяха да скочат срещу мен.

И ето, гледам сега брошурата, която Макси донесе от предучилищната. Девет модула в един ден, 40 франка на човек – „Как да помагаме на децата с уроците“, „Как да говорим с децата за пари“, „Братя и сестри – съперници или приятели“, „Детство във времето на Фейсбук“… Лекторите са предимно психолози.

Защо си правите труда за всичко това – попитах Фабиен. Работата на Фабиен е да помага да децата от имигрантски семейства. Всеки ден, след училище, три от тях идват в дома и тя им помага с домашните, защото родителите им често дори не говорят добре езика и имат съвсем минимални изисквания към академичните успехи на децата. Според Фабиен обаче никой не трябва да получава тройки ако има потенциал за повече.

„От бедност, отговори тя сякаш отговора беше очевиден. Не сме имали нито колонии, нито полезни изкопаеми, нито злато. Имаме само хора и трябва да направим най-доброто от тях.“

Или не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце – всички деца тук по презумпция са от лебедови яйца. И всички родители, по презумпция, искат най-доброто за тях затова не се жертват сили и средства за помощ. Има дори 24 часова телефонна линия за родители по всички въпроси, като customer support за собствените ти деца – тел. 0848 2035 2045 2055