Как пътувахме до Лион

Десет дена след раждането си Макс вече имаше паспорт и след като хер Доктор даде ОК момчето тръгна на път.

И така, на шест седмици, с кола, към Франция.

Честно казано, приключението не е за хора със слаби нерви, но накрая си струваше заради опита.

За начало, той изобщо не заспа в столчето си в колата както наивно си мислех. Търпя точно един час след тръгването и след това се разрева, дърпаше се наляво надясно да си смени позата безуспешно, изпоти се, зачерви се и ни накара да спрем насред една нива в дъжда и да го успокояваме. Това се повтори още два пъти, после трябваше да го нахраня в поза претцел от което още ме болят ръцете.

И после влязохме в задръстване. Петъчно задръстване, 80 км преди целта, което удължи пътя ни с още един час и нещо и ни направи живота ад. Трима възрастни седяхма абсолютно безсилни пред Човека Глас, който се опитваше да събори Алпите с децибелите си. Такова нещо не може да се опише.

Когато най-сетне стигнахме до хотела и тримата възрасти бяхме капнали от умора, аз бях особено гладна и раздразнителна. Дадох на татко грешния ключ за стаята и после му се скарах, че не може да си отключи. Те с Марсел пък настояваха, че бебето е нервно защото аз съм била нервна. Вечеряхме мизерно каквото беше останало в хотелския ресторант и отидохме да спим.

Муа-ха-хааа… Де да беше така лесно.

В стаята бяхме поръчали бебшко легло. Получихме най-обикновено голямо допълнително легло в което можеше да легне възрастен, но беше неадекватно за нашия 55 сантиметров човек. Казах си, карай, ще спи при нас, нали като плаче нощем се успокоява като го вземем.
Мислех си как ще се кротне ангелски след дългия път и ще си спим блажено до сутринта.

Пълни глупости.

Никой от нас не можа да мигне защото се притеснявахме да не го задушим със завивките. Макси се въртя и скимтя по онзи начин, от който няма как да заспиш защото може ей сега да избухне в плач. После рева до умаломощение, а аз в стремежа си да го успокоя го кърмих на всеки час час и нещо, той се унасяше за 15 мин и после пак ревваше. Носихме го на ръце. Завивахме го с магическото одеало, което обикновено го усмирява (по д-р Карп). По едно време установихме, че имаме 64 нови памперса в колата и само един в чантата в стаята.
На сутринта бяхме вампирясали от умора, болеше ме глава, виеше ми се свят, а гърдите ми – фигуративно казано – бяха морави от смукане.
Режимът, моето постижение за последните седмици (и тема за друг разговор) отиде на кино ей така!

Добре, че сватбата беше много позитивно събитие, че някак си доживяхме до следобед.

Макс спа почти през цялото време, в будните си моменти гледаше мрачно и не искаше да комуникира с никого.

След церемонията, след като ометох повечето ордьоври и бавно преглъщах шампанско на следобедното слънце си дадох сметка, че няма как, ще пропуснем вечерния купон, ще пропуснем туристическата обиколка която планирах за татко и въобще бебето има нужда от спокойна вечер иначе ще ни сдъвче и ще ни изплюе така да се каже.

И от тук нататък всичко се оправи.

Нахраних го по график.
Марсел го приспа като му пусна Ролан Гарос по телевизията (в къщи нямаме телевизор и явно новия тип равен шум го успокои).
Сложихме го в количката и отидохме на дълга разходка из La Cité Internationale на Ренцо Пиано. След вечеря човека се размърда, пак беше нарханен по график и … спа 6 часа не-пре-къс-на-то, което си е живо доказателство, че Бог съществува.
На връщане спа в колата или шашнато следеше сенките шарещи по седалките.

В заключение –

Пътешествието с малко бебе си е смела постъпка, както впечатлено ми казаха двойка американци в асансьора на хотела. Също така си е и приключение, от което не е нужно да се отказваш стига да помниш , че пътуване от 3.5 часа може лесно да стане 5 часово по независещи от теб обстоятелства.
Другия път няма да вземам всичките му дрехи, наистина няма смисъл.
Ще настоявам за истинско бебешко креватче, а ако нямат ще го оставя да спи в количката – както направихме втората вечер.
Каквото и да става, след 18ч ще му осигуря пълно спокойствие, много храна, тишина и минимум хора и светлина, за да се настрои за спане, а не за купон.
За моя най-голяма радост в тоалетните на всички бензиностанции по пътя имаше маси за преобуване на бебета – и в женската и в мъжката.

Кърмих къде ли не, основно по общствени места и никой не изглеждаше впечатлен или възмутен, даже доста баби кимаха одобрително.

Was uns nicht umbringt, macht uns stärker.