Как научих децата да говорят български

Наскоро ме поканиха да гостувам в нов български блог за родителството – тема, по която никога не съм претендирала за компетентност. Целта на блога е да публикува само авторски материали които не размахват пръст на хората кое как се прави и честно казано звучеше твърде добре за да е истина. Всички сме чели bg-mama, всички знаем как лесно се раздават кръвожадни критики от една камбанария към друга. Но поканата дойде от LaMartinia, чийто интелигентен блог следя от години, освен това останах поласкана. Попали в газету, нали. Изчетох Parentland и той наистина държи фронта и следва принципите си. 

Затова разказах Как научих децата да говорят български:

Спомням си точно момента, в който реших да науча децата си на български. Бях в края на първата си бременност, чаках еспресото си до кафемашината в офиса.

„Здравей! Казаха ми, че и ти си българка.“.
Вдигнах озадачено поглед – беше Холандката, която познавах само по физиономия. Холандката имаше съвсем холандско име и външност – висока, руса и лъчезарна. Мислено ѝ нахлупих от онези традиционни шапки със завити краища – беше като от реклама на „Гауда“. Говореше български без акцент.

Как… Откъде..?! Умът ми зацикли в когнитивнен дисонанс – за първи път говорех на родния си език в офиса в Цюрих.

„Майка ми е от София. – учтиво обясни Холандката – Не, не съм живяла в България, но майка ми положи много усилия да науча езика.“.

Улисана в подготовката за раждането, бях отложила езиковия въпрос за по-късно, но точно в този момент, с чаша кафе в ръка, гледайки усмихнатото лице на Холандката, в мен избухна заря от ентусиазъм.

Скоро след този разговор си дадох сметка, че съм заобиколена от хора, отраснали с два и повече родни езика. Никой от тях не си спомняше да ги е учил, така както никой не си спомня как се е учил да слиза по стълбите или да се храни с лъжица. Те плавно преминаваха от един език към друг, без да ги смесват, защото така са били научени като деца – един език с майката, друг с таткото, трети на улицата или в училище. Никой от тях не можеше да посочи предпочитан, те оценяваха цялото портфолио от знания, гъвкавостта, която им даваше и най-вече бонуса да научават клюки, когато околните си мислят, че не ги разбират.  Продължение