„И след зимата на нашето недоволство настана чудно лято под слънцето на Йорк“

Дами и господа, вашите пожелания имаха ефект!

След трите бронхита, ротавируса, температурите, съмненията за киститна фиброза, престой в болниците в Бийл и в Берн, двойната ушна инфекция и нон стоп кашлици плюс запушен нос за последните три месеца, Макси премина годишния контролен преглед на бял кон.

Хер Доктор остана доволен, че всичките му прогнози се оказаха верни и след студените месеци момчето си е стъпало на краката. Продължава да е сред долните 3-10% на нормалните килограми и ръст, според Хер Доктор това е добре, не е желателно едно дете да да скача нагоре-надолу из графиките. Малко се закъхарих, че е дребосък, но както укорително ми напомни Карстен „Ти си анализатор, за Бога, не бъркай средните резултати с идеални!“ (За никъде не съм без здравия разум на приятелите си).

Всичките болести се разминаха без лекарства, само за ушната инфекция избрах антибиотик, защото бях на ръба на силите си и не можех да изкарам още една седмица да се оправи от само себеси. Интересна подробност – еднодневния престой в детската болница за който вече разказах, при който му духнаха малко кислород в носа и го поиха с лимонада, струваше 5000 швейцарски франка (около 7000 лева, една месечна заплата). За щастие 99% от сметката се покрива от застраховката, а само 1% от родителите на пациента.

Апетитът на Макси се върна с пълна сила около рождения му ден. Престанахме да му готвим отделно и за сега почти всичко му харесва. В детската градина хапвал с апетит макарони със задушена кайма и лук – по думита на прабаба Маргарет това е традиционна храна в швейцарските казарми. Като истински българин много обича хляб и кисело мляко.
Миналата седмица Марсел му сервирал от домашния гювеч, Макси одобрително повтарял „Ммммм! Ммммм!“ и омел три порции. Първо изровил морковите, след това картофите, после всички останали зеленчуци. Бил подозрителен към пиперките, на няколко пъти ги вадил от устата си, но накрая преценил че му харесват. Със собствените си очи видях как спокойно сдъвка и сготвените скилидки чесън.

Ако не дай си боже посмеем да му вземем чинията започва да крещи сякаш го колим и дори в градината се принудили да идват с тенджерата до масата и да му сервират допълнителната порция лично. Когато се засити опитва да вземе последните хапки с лъжица (гледа децата в градината), след това залепя чинията на лицето си, облизва я, мята я обратно на масата (или на пода) и така показва, че е приключил.

Станал е мекичък, с коремче и бузки, в месарницата редовно му подаряват тънко парче мек салам и той никога не отказва.

Научил се е да пие вода от чаша, залива се редовно, от няколко дена обича да я задържа със зъби във въздуха с отметната назад глава.

Променихме малко вечерния ритъм, сега го къпем преди сън. Вече няма как да седи на ръба на мивката, понатежал е, и затова го пускаме да джапа в 4-5 сантиметра топла вода докато измием остатъците от вечерята от лицето му. Не пропуска да удари няколко глътки от ваната, Марсел го намира за ужасно.

Аз съм виждала и по-ужасни неща, например седемте мръсни чаши от кафе на бюрото на бившия ми шеф, който си въобразяваше, че почистващия персонал са му слуги, а те го бойкотираха. Водата от ваната във всички случаи няма да му навреди, ползваме шампоан веднъж седмично и много набързо, защото косата му порастна и се сгъсти.

Подстригвахме го за малко на два пъти, не му харесва да седи мирно, а фризьорката, пленена от чара му, отказа да ни вземе пари.

Преди около две седмици в главицата му се появи рязка граница между наши и чужди. Преди с готовност отиваше при всеки дружелюбен непознат, но сега е по-критичен. Дори в градината сутрин отказваше да ме пусне, но учителките имат страхотен подход. Сядат на колене на около метър от него и му приказват докато се отпусне и сам запълзи към тях.
За сега не е плакал, дори и да заскимти бързо се успокоява и усмихнато ми маха от прозореца докато заобиколя сградата.

Все още не върви без опора, просто защото винаги е забързан и на четири крака се придвижва по-бързо (Хер Доктор каза, че няма за какво да се тревожим).

Бърбори много на неопределен език. Тъй като е момченце и расте с три езика очакваме, че ще проговори късно.

Миналата събота вечер го оставихме при Кати и Беат за наколко часа (той се чувста много добре с тях). Ходили със Сара до близката ферма да видят понитата и се побъркали от кеф. Сара обаче никак не останала доволна, че Макси няма да си ходи, ами ще вечеря и ще си ляга в дома и. Мрънкала и недоволствала цяла вечер.

В понеделник от градината докладвали на Беат и Марсел, че Сара е налитала на бой и накрая Макси я ухапал. Надявам се, че сега са в добри отношения, защото утре сме поканени на рождения и ден.

Спането… През деня спи добре, обикновено се уморява пет часа след сутрешното събуждане. Спи около час-час и половина и после е свеж и прелестен до към 18:30. Вечер заспива в креватчето си без много кандърми, но се буди 2-3-4 пъти през нощта и плаче. Вземам го при нас, защото по цял ден сме разделени, но той много се върти и рита. Тази сутрин Марсел се събуди с разкървавена устна след удар с глава.

Много обича да си играе с нас, да се въргаля по килима и да прави „Дзак!“ – понякога застава пред огледалната повърхност на фурната и си се смее сам.

Странно, но след десетия месец пак си поиска биберона, мисля, че е заради зъбите. През деня не се сеща за него, но като се изнерви си го търси.

Това е интересното при нас напоследък.

Ще напиша и за ваксините, честна дума, само да ми остане малко свободно време!