История с перде

Има някои задължения в живота, които бях сигурна, че мога да избегна. Например да кося трева. Или да купувам пердета. Не само, че не проявявам никакъв интерес, но и винаги съм имала някой под ръка който да гори от желание да се заеме със задачата. Пердетата бяха в графата „за майка и баба“ – две жени, които можеха да прекарат с дни в най-скучните магазини – за платове – и да обсъждат в детайли илици, гайтани, подгъви (си мислех аз на впечатлителната седемгодишна възраст).

Майка се отдаваше на спорта с пердетата с характерния си хъс. Поне два пъти годишно – тадааам! – избираше, купуваше и закачаше нови пердета, като отказваше да ни каже колко струват защото „ще припаднете“ и „парите и без това сама съм си ги изработила“.

Помня първите пердета които купих за стария ни апартамент, първата ми сериозна къща след ергенските години в Германия. Бяха леки, тюлени, бохемски прпвиснали и струваха точно десет лева. От ИКЕА. Майка ме погледна подозрително – каза ми, че нейните винаги са се въртели около сумата „средна месечна заплата“. Десет лева, потвърдих аз с квитанцията. Тогава, разбира се, не знаехме, че джунджуриите в ИКЕА, макар и с добър дизайн, не са точно онези, които ще завещаеш на децата си.

Марсел мрази пердета. Катрин, майка му, много обичала аромата на свежо пране, затова перяла техните два пъти в месеца и после познайте кой е трябвало да ги закача обратно. Със зъби и нокти се сборих да сложим корнизи в новата къща, но поради напредналата бременност така и не проконтролирах на място и сега в детската и в спалнята имаме само по един корниз. Гризкам си ноктите от яд като погледна нагоре.

След като се нанесохме в новата къща нямаше как вече да се скрия от факта, че нямам никаква идея как да подредя детската стая. Едно помещение не трябва да е курирано, copy/paste от Некермана, а да еволюира около ежедневието на живущите в него. Form follows function. Готовите детски стаи които видях бяха ръбеста и грубовата ширпотреба. Обзавеждането с нещо различно обаче означава години събирателска дейност. Започнах да умувам над „тема“ за стаята, цветови палитри и въобще каквото там ми лисна в лицето хаоса интернетов.

Междувременно бялата детска стая си седеше оцъклена, неуютна, и Макс не обичаше да се задържа дълго в нея особено вечер.
„Сложи пердета!“ отсече сестра ми по време на кратката си консултантска визита около Великден – „Ще омекотят светлината“.

Тъй като Муминтролите са окупирали банята и кухнята (хавлия, чаршафи, чашки, чинийки, прибори, бисквити, желирани бонбони), а качествени продукти с „Ну погоди!“ не можах да намеря, взех да се озъртам за животните на Биатрикс Потър. Едно търсене по-късно намерих точно, ама точно детската стая на моите мечти! Тапети, пердета, мебели, Зайчето Питър от всякъде. За тапети беше късно, мебелите бяха вградени, така че исках само пердето. Никакъв проблем, отговориха от английското дизайнерско студио, на чиято страница намерих вдъхновение. Струва 1.600 GBP плюс доставка.

През следващите месеци опищях орталъка с моите пердета. Исках поне да ги пипна преди да се метна във финансово безумие. И като в будистка притча се оказа, че те са ми под носа, срещу любимия ми фалафел – едва забележим магазин за красиви неща, в който намерих каталози с мостри и прочие. Цената се оказа същата. Тези пердета били дизайнерски (duh?), Джейн Чърчил, и тъй като прозореца в детската е дълъг, а аз ги искам и до земята като в моята стая във Варна, това правело 30 метра плат.

Никой от разширения семеен консилиум по покупката не ми каза, че съм луда. Марсел призна, че са много красиви, но той бил пас, т.е. да не очаквам от него да покрие половината сметка. Баща ми каза „…или можеш да купиш на децата кола…“. Според Мила после всички трябвало да си ушием рокли от тези пердета, като Скарлет О’Хара.

Реших да ги купя.
И след това реших да не ги купувам.

В каквато и валута да смятах, цената беше неморално висока, опасявах се, че всеки път като ги погледна ще виждам банкноти. А и „то хубавото край няма“ както казвал някога прадядо ми Диньо.

И така сагата продължи.

В ИКЕА намерих доста приемливи неща, но за да се пригодят към нашите релси трябваше да ги скъсявам и да лепя специална лента и дъра-дъра-дъра … Универсалният магазин Манор предлагаше измамен избор, уж купища от мостри, но погледнати отблизо се оказваха боклуци. Прииска ми се никога да не бях чувала за Джейн Чърчил.

Както никога се оказа, че имам нужда от помощ от продавачката, която ме обсипа с такива въпроси, че се почувствах изключително тъпа. Имам самочувствието, че с търпение мога да разбера всякакви комплексни теории, обаче тази кинкалерия и пасмантерия ме хвърли в нови дълбини

Чисто геометрически не разбирах как се шие перде, при положение, че ширината на плата е 1.5м, а височината на прозореца е 1.8м, а мотива върви хоризонтално. Две парчета ли се съшиват? Тя ми обясни, че обикновено цялата дължина на прозореца се умножава по две и след това (#%#неразбираемо обяснение на швейцарски немски#%#) и затова ми трябвали 30м плат. Сетих се за Мирча Кришан и краставицата. След това записа адреса ни за да ми прати в къщи техен служител, който да провери на място дали размерите са точни.

Fast forward 2 седмици – на вратата цъфна мосю Дюк, décourateur от Манор, аншанте.

(Манор е един такъв … селски магазин. Какъв décourateur, какви пет лева?!?)

Мосю Дюк обаче беше светлината в края на тунела. Наизкара от колата си хиляди и хиляди мостри, които изобщо не бяха изложени в магазина. Търпеливо ми изясни разликата между различните материи – найлон/лошо, памук, лен/хубаво, типовете гънки около корниза, подгъвите и ме посъветва да разделя обема на две пердета, защото 30м плат едва ще се вмести в пералнята.

(След това измери дължината с електронен метър – лазерен пойнтер с дисплей. Аз може и да съм много навътре в делата интернетски, обаче съм пропуснала доста открития в триизмерния свят).

Избрах едноцветна бяла материя, като основата на онези, които отказах да купя, и мосю Дюк кимна с разбиране. Добре е стаята да е неутрална защото играчките са истерично ярки.

Fast forward един месец – дзъъъннн! Заповядайте да си вземете готовите пердета!

Много съм доволна. Наистина.
В спалнята все още нямам пердета.