Защо са щастливи швейцарците (причина втора)

Втората причина за щастието на швейцарците е спокойствието с което живеят.

В далечното минало, преди Швейцария да стане Швейцария, хората по тези земи са били бедни, отрудени фермери, чието препитание е зависело от руската рулетка на климата и от военните настроения на околните народи.

Несигурността и невъзможността да планират толкова е дразнела швейцарците, че в един момент всички са се сплотили около идеята да създадат държава, в която неприятните изненади са сведени до минимум. И тъй като неприятните изненади водят до стрес, постепеното им елиминиране им е довело до създаването на едно спокойно общество със спокойно ежедневие.

Стресът никога не може да бъде унищожен, естествено – и тук хората се разболяват, имат кофти дни на работа или се подхлъзват на зимния скреж, но голяма част от стреса може да се намали и това моментално се проявява върху щастието на хората.

Фактът, че мнозинството работят това, което им е присърце и за което са учили решава една голяма част от проблема. Просто всеки си върши работата с мисъл затова няма рампи за колички по единия ръб на тротоара, които нямат продължение по другия ръб на тротоара.

Швейцарците не се стресират от евентуално заболяване – здравните застраховки са само частни и задължителни. Най-общо принципът им е следния – можеш да си избереш каква месечна вноска да плащаш. Ако плащаш 200 франка на месец, това означава, че ще си покриваш сам всички медицински разходи до 2.000 франка; от там нагоре разходите се поемат от здравната каса. Можеш да плащаш и по 300 франка на месец, като касата ще поеме разходите над 1.000 франка. Има опция да плащаш и по 500 франка на месец, в такъв случай касата покрива абсолютно всички медицински разходи. Стъпъловидния принцип означава, че хората са стимулирани да се грижат за здравето си, да се движат, да се хранят правилно и да не тичат при лекаря за щяло и нещяло. От друга страна ако наистина се разболеят въобще не им се налага да мислят за разходите.

Швейцарците не се страхуват от зимните сметки за отопление – наемите включват и разходите за ток и вода. Една година след нанасяне в жилището енергото и водоснабдяване проверяват какво е било реалното потребление през последните дванайсет месеца и или ти връщат надплатеното или ти изпращат сметка за доплащане. Така режийните разходи са разпределени равномерно през цялата година.

Швейцарците не обичат да поемат никакви рискове и затова имат застраховка за какво ли не. От дъжд на вятър тук стават наводнения и особено къщите около езерата се оказват заляти барабар с покъщината вътре. Може да се случи на всеки и никой не разчита на случайността, всеки се грижи за себе си. Швейцарските спасителни екипи тръгват веднага при големи световни катаклизми като цунами или земетресения, но на средния швейцарец му е трудно да съчувства на някой, чийто дом е бил наводнен или кола е била окрадена, а не си е направил застраховка и кратко отбелязва „selber schuld”, сам си си виновен. Другият път ще се застраховаш. Аз нямах застрахователна култура преди да се преместя да живея тук, но бързо си я създадох, особено защото Марсел винаги ме дърпаше да пресичам улицата на зебрата: „Ако те блъсне кола и не си на пешеходната пътека застраховката ще ти прати не пари, а много поздрави“, хладно обясни той.

Швейцарците не познават безработицата, защото имат механизми за преквалификация. За седем години тук съм видяла само един случай на дълга безработица и той беше много поучителен. Моят познат Мози остана без работа, защото фирмата им се преструктурира. Мози живя година и нещо на социална помощ, която се равняваше на 80% от последната му заплата, а заплатата му беше съвсем прилична, тъй като Мози не беше глупав, само мързелив. След като повече от година той отказваше позициите предлагани му от бюрото по труда, държавата принуди Мози да приеме работа като затворнически пазач и започна да удържа от заплатата му всички данъци и помощи които дължеше. Безплатен обяд няма.

Последния фактор е тишината. Всеки, който ни гостува веднага я забелязва, а ние сме свикнали с нея.

Дълго време не си давах сметка, че шумът също е източник на стрес. Аз обичам шума, мислех си. Обичам радиото да приказва на заден фон, обичам музиката, която дъни силно из кафенетата, мобилните телефони и хората крещящи в тях не ме притесняват. Швейцарците не мислят така. Думата lärm, шум, предизвиква същата психосоматична реакция както на български думата „хлебарка“. Швейцарците смятат, че шума е навлизане в личното пространство на всеки, който не иска точно в този миг да бъде обезпокояван защото работи, чете, почива или просто си мисли за нещо. Във влаковете има по един тих вагон, в който разговорите не са разрешени. Нито слушалките на аЙпода през които фалцетено цъцърка някаква музика. Тишината е нещо, което се научих да ценя тук, особено когато усетих как ме успокоява. (освен ако не съм в къщи с децата, разбира се – тогава е по-добре да отида и да проверя какво се е счупило).