Защо реших да кръстим София

Мисля, че беше 15.12.2006. Операцията на майка беше отложена за 20.
Седях до нея на леглото и в стая 13 на Варненската градска болница. Разговорът ни изведнъж беше затихнал. До сега заобикаляхме гигантската тема помежду ни – че и предстои мозъчна операция и никой не знае как ще излезе от нея. Ще може ли да говори, да се движи, да вижда….ще се събуди ли изобщо? Навън беше 14С, тревожно топло за декември. Ръмеше дъжд. Светът беше кален и подтискащ.

За да се върна отново на уютния облак на обичайните ни диалози и признах, че трите неща, за които си говорихме онзи път се нареждат чудесно.

Тя все се притесняваше, че не се готвя за семеен живот, деца. Веднъж на терасата ми в Германия се ядосах и и казах, че е много лесно да ми говори идилично за деца, при положение, че майка и винаги е била в същия град, никога не е живяла под наем и никога с баща ми не са били безработни. Защото, напомних и сурово, моята действителност е доста различна.
Тя каза, че винаги мога да се прибера вкъщи. Ще ти гледам децата, каза.
Аха, зет в хола, цял живот за това си мечтала – наместих си очилата аз.
Тя се разсмя и приключи темата.
По-късно много се зарадва, когато си намерих интересна работа в Швейцария. Имах си моя собствена работна виза.

Та, нещата се подреждат чудесно, продължих аз.
Работата върви, банковата ми сметка оздравява, съвместния живот с Марсел e супер. Имам вече всички условия, казах, скоро ще се омъжа и ще имам деца.
Тя светна!

И като си имам дъщеря ще я кръстя на теб, казах. И ще поканя моята приятелка София, гъркинята, за кръстница.
И всички ще отидем на почивка в Гърция за кръщенето, добави майка. В Кавала. Или в Атина! Където е по-топло.
Умът и вече беше плъзнал по познатата повърхност, да мисли и да планира. Проект някакъв! Положителен, семеен. Организация ще трябва. В любимата и Гърция.

Ето за това ще си мислиш, казах, като влизаш на операция. Чакаме те тука със задачи.

Ти защо не си кръстена, попитах.
Защото всичките ми приятели които се кръстиха на стари години скоро след това си отидоха. Суеверна съм, каза. Ще се кръстя и после … „новопредставленная“.
Нямах представа какво говори. Седмица по късно, когато свещенника започна службата с „новопредставленная“ се усмихнах. Това имала предвид, значи.

Това е нашия подарък за 63-тия рожден ден на майка, който е днес.
Една нова София. Кръстена в Атина.