Защо в Швейцария е толкова скъпо

 

 Миналата седмица на работа неочаквано цъфна Хедър. Тя е основният ми бизнес партньор от щатския офис и олицетворение на всичко позитивно американско – динамична, ведра и оптимистична. Дайте на Хедър проблем и тя като рицар на кон – тъгадък-тъгадък – ще го атакува с копие от решителност. Моята работа е да и обръщам внимание когато се е засилила срещу вятърна мелница. Нейната работа е да ме връща на коня ако прецени, че атаката въпреки това си струва. Взаимно сме си полезни за професионалното си развитие, въпреки, че сътрудничеството ни не винаги е лесно. Хедър функционира на особено високи обороти, все е едно живее от Red Bull и чист адреналин, което понякога ме кара да се съмнявам в ефективността на действията и, не в смисъла или правотата и. 

Хедър нямаше време да обядва (оставих я да хрупа морков, вперила поглед в монитора), а следобед влезе на срещата ни с банан и супена лъжица фъстъчено масло в чиния. На другия ден категорично настоях да обядваме като хора, с прибори, на маса, и тя охотно се съгласи. Предната вечер била работила до посреднощ. Тук трябва да уточня, че работата ни е много важна, но не спасяваме човешки животи. 

Разговорът ни естествено се насочи към Швейцария, към отношението на местните към чужденците, към живота тук и стигна до най-често задавания ми въпрос – защо в Швейцария е толкова скъпо?

Защото всички имат образование, обясних аз. Това е швейцарския обществен договор – всеки учи и специализира в това, което му е интересно и после дава най-доброто от себе си без да прави компромиси с цената на труда си. Швейцарците постоянно се кооперират по между си за да възползват максимално от качеството предлагано от другите.

Хедър ме погледна въпросително.

Класически пример са фаянсовите плочки, които ни трябваха за банята. В Германия същите плочки струваха с 20% по-евтино. Но ако ги купехме (съвсем легално) от там щяхме да се натъкнем на проблем – кой да ги монтира. Майсторите на фаянс работеха директно с швейцарските продавачи, в което има смисъл. Ако се обърнехме към тях без посредничеството на местен търговец те щяха да ни предложат доста висока цена, която би обезмислила спестените двайсет процента (те и без това си имат достатъчно поръчки по казионния ред). Можехме да потърсим нелегален майстор, но риска не си струва – глобите са сериозни, работниците не са осигурени при болест и злополука и не предлагат гаранция. 

Купуването на фаянса от швейцарски продавач осигурява и местен майстор, който е обучен и от фирмата производител, и предлага поне 10 години гаранция за продукта и извършената работата, т.е. всеки евентуален дефект се отстранява безплатно. Така в цялата история с плочките са включени производител, продавач, изпълнител и застрахователна компания. Всеки прави това, за което е учил. Което вдига цените. Но е много практично в дългосрочен план.

Тексаският индивидуализъм на Хедър кипна:
„Знаеш ли какво бих направила аз? – избухна тя – Ще се затворя един уикенд в къщи, ще гледам инструкции за поставяне на плочки в Youtube и ще си ги сложа сама!“

Това също е решение, вдигнах рамене. Нашата баня е облицована с мозайка, квадратчета със стена 2 см. Не ми се мислеше как би изглеждала ако ги бях редила аз в несъществуващия ми свободен уикенд. По-скоро бих спестила от друго, бих работила двойно или бих търгувала с акции от колкото да се занимавам с галимациите около плочките. Въпрос на гледна точка. Безработицата в страната е 4%.

Хедър беше впечатлена. 
Но двайсетте процента продължиха да се реят над главите ни.