Задължителна предучилищна в Швейцария

Швейцарската предучилищна, задължителна за деца на четири годишна възраст, е изключително добре приложена на практика както повечето неща в тази държава. И както в други случаи целият процес се свежда до професионализъм и желязна организация, а не само до пари.

Призракът на предучилищната (или kindergarten, както и казват тук) се промъкна в кошмарите ми скоро след третия рожден ден на Макси. Нямах никакво съмнение, че ще му се отрази добре – Макс ходи от бебе на доброволна целодневна детска градина и никога не е протестирал. Предучилищната обаче е организирана така, че напълно изключва варианта „двама работещи родители“.

Часовете са в четири дни, сряда е почивен ден. Занятията са от 8:15 до 11:15, а веднъж седмично имат и следобедни часове – от 13:15 до 15:15. Което обяснява защо, според NZZ am Sontag, в Швейцария едва 13% от майките на деца под шест годишна възраст се трудят на пълен работен ден, факт за който се сещам всяка сутрин във влака към Цюрих заобиколена предимно от отиващи на работа мъже. Доминото на седмичната ни логистика беше на път да се срути.

Реалността обаче се оказа не чак толкова драматична.

През първата работна седмица на януари получихме по пощата известие, че нашия човек автоматично е записан в предучилищна, чийто първи учебен ден е на единайсти август.

В плика имаше брошура, обясняваща цялата образователна система плюс имената, снимките, адресите, мейлите и телефоните на всички учители в града; списък с имената и адресите на дванайсетте мъника от нашия квартал които бяха разпределени в близката предучилищна и седмичната им програма. Швейцарците, които иначе са параноици на тема конфиденциалност, очевидно искат пълна прзрачност и диалог в името на доверието между учебната система и гражданите.

В следващите месеци в квартала произлязоха две инициативи – подписка до полицията за ограничаване на скоростта на улицата пред градината до 30 км в час и подписка до местното училище с искане откриването на учебната година да не е в 8 сутринта, съвпадайки с първия учебен ден в предучилищната, а по- късно. И двете бяха приети.

През януари от нас се искаше да отговорим на няколко допълнителни въпроса като например дали детето говори немски, колко езика говори, и има ли нещо специфично което бихме искали да споделим. Тук въобще не става дума за дискриминация – познавам много деца, които тръгнаха на градина без да знаят и дума немски и няколко месеца по-късно говореха почти перфектно. Явно в предучилищната искаха да се подготвят за конкретната група деца през август.

Предучилищната е безплатна, а за работещи родители все пак имаше опция – да запишем детето на tagesschule, нещо като занималня. За съжаление този варинт не ни вършеше работа, защото не исках Макси да се разкатава по петнайсет минути от едната сграда до другата пък било то и с придружител. Но от сегашната му градина надушиха търсенето и ни предложиха да го вземат наобед и да си го прибираме вечер заедно със Софи, което е идеално, макар и платено.

Въобще осем месечния буфер от първата кореспонденция до първия учебен ден ни даде достатъчно време да отработим детайлите.

Миналата седмица бяхме и на първата си официална визита в предучилищната за запознаване с обстановката на място. За тези, които в този ден бяха във ваканция имаше възможност за персонална среща в друг ден; молеха за присъствието ученика и поне на един родител, а по-малките братя и сестри изрично не бяха поканени (разбираемо – Софи, на две години, е трудно управляема). Посещението в предучилищната обаче си е цяла друга история …