С корона в Швейцария

Хората не слушаха, естествено, въпреки, че предупрежденията започнаха още през януари, а след първите случаи в Италия официално ни съобщиха, че вълната в Швейцария се очаква до дни (и бяха прави). “Те” са федералното правителство и националната обществена телевизия, която до скоро следях спорадично (твърдението на Кустурица, че това, което се случва на Балканите за един ден се случва в Швейцария за цяла година не е съвсем далече от истината).

Експатите, чужденците – професионалисти, които живеят в страната за ограничен период от няколко години и често се социализират само помежду си, изтерясаха първи из интернет защото не следяха, не разбираха или не вярваха на това, което обясняваха “по телевизора”. 

“По телевизора” ни показваха предимно Даниел Кох, от федералната здравна служба. Той е на 65 години, комбинация от Клинт Ийстууд и Джон Малкович и нищо не може да го изкара извън търпение – медиите постоянно се опитват, но “Клинт Истууд” дълги години е работил за Червения Кръст в Африка и е преживял еболи, геноциди и е железен. Всички искаме да станем Даниел Кох като порастнем.

Редовните пресконференции на които се обясняваха новите мерки срещу кризата се оказаха изненадващо интересни (немският ми е далеч по-добър от колкото си мислех), и същевремено дразнещи защото представителите на правителството и армията отговаряха на езика на който им беше зададен въпроса – при въпрос на френски или италиански аз изключвах. Няма субтитри, да си учил. Ако не си – чакай резюмето на пресконференцията малко по- късно. Никой не протестира.

Швейцарците нямат кризисен щаб. Участниците на пресконференциите отговарят на въпроси за ресора им – от правителството, здравната, социалната служба, шефът на националната банка, на ЖП линиите, което ми действа много успокояващо с нормалността си – тези хора знаят за какво говорят, координирани са в думите и действията си и работят заедно.

Нашият приятел Феликс, също бивш кадър на Червения кръст, беше призован в армията. Не беше извънредно призован, така беше по план, защото нашият приятел Феликс е от тези доброволни попъления на швейцарската армия, които служат и след 34 годишна възраст. Феликс има ръководна длъжност в болничния батальон или, както ни беше обяснил когато се запознахме, “батальона, от който всички се оплакват, че гълта пари и никога няма да ни е нужен”. Сега Феликс прилага на практика това, на което е бил системно обучаван през последните двайсет години. Батальонът му замина за болницата в Тичино – неговите хора поемат леките медицински случаи, а истинския лекарски персонал се занимава с инфектираните от короната. От време на време го мяркам из медиите в пълна военна униформа.

Ограниченията настъпиха постепено и винаги с обосновка защото хората тук така са свикнали. Дори закъсненията на влака в Швейцария са обосновани (“… 5 minuten verspaetung, Grund dafür ist…”)

Първо закриха всички събития за групи от над 1000 души (Цюрихската опера и всеки швейцарски музей и галерия в които някога съм влизала мигновено ми пратиха мейл как ще се отрази на програмите им; нямам обяснение за ефективността им). Мерките скоро се затегнаха и затвориха незадължителните училища, а след това и всички училища.

Хората приеха новата ситуация като покана да изтърбушат магазините за хранителни стоки, които бяха презаредени още на следващия ден, а PR-а на голяма верига супермаркети леко отегчено ни обясни по новините, че няма структурна причина за паника, складовете са пълни, логистиката функционира и липсите са моментни (беше вярно и възпря евентуална втора вълна от лудост.)

Напълнил хладилниците народа масово реши да си организира пикник край реки и езера в затоплящото се време. Сетих се за коментара на някакъв експерт след цунамито в Тайланд през 2004 – “ако предупредиш хората да бягат защото идва цунами те ще слязат долу на плажа за да видят какво е това”. Явно феномена не се отнася само за Тайланд.

Което доведе до затваряне на кафенета, барове, пазарите на открито, ресторантите и магазини за нехранителни стоки – на пресконференцията ни обясниха, че това е по-ефективна мярка отколкото да пуснат полиция след всяка група граждани.

За съжаление затворените кафенета насочиха още повече народ към парковете – примерно към крайезерния парк в Цюрих, въпреки патрулиращите полицаи които учтиво изискваха от хората да се приберат по къщите си. Затова полицията и управата на Цюрих решиха да затворят крайбрежната алея с метални прегради.
Разходките навън могат да стават само на дистанция от два метра от околните в група от максимум пет човека, които съжителстват в едно домакинство.

В интернет изригнаха хиляди предложения за взаимопомощ, най-вече насочени към възрастните граждани. Възрастните граждани масово отказваха друг да им пазарува и Даниел Кох – “Клинт Истууд” коментира, че реакцията им е разбираема. Хората над 65 годишна възраст са преживели какво ли не и имат силно чувство за гордост, но след това настоятелно ги покани да приемат помощта, тъй като момента не е подходящ за накърнени достойнства.

Даниел Кох – “Клинт Истууд” също обясни, че пълна забрана за излизане е изключително крайна мярка до която се надява да не се стига, защото има научен консенсус по въпроса за негативния и ефект върху хората. Харесвам начина по който ни говори този човек – с уважение, с обяснение защо се вземат мерките, без омаловажаване на важни за хората детайли.

Ограничената, но разрешена мобилност даде възможнист на хората да си помагат сами – примерно общинския съвет на село Швелбрун организира доставки до вкъщи от местната хлебарница, месарница и бакалия. Хората могат да поръчват по телефона или по интернет, доставката е на следващия ден и е безплатна (извозва се от училищния микробус, който не се ползва в момента). Няма минимален размер на покупката, която се оставя пред вратата, всичко се доставя с касова бележка, плащането се отлага за след кризата. Управата, населението и селските магазини са много доволни.

В България подобна услуга би била съвсем нормална между съседи. В Швейцария – ни най-малко, но е в реда на нещата да я получиш от местната власт. За сега на никого не му е хрумнало да вдигне цените на хранителните продукти.

Нашата квартална пицария премина само на take away. Те не предлагат доставка по домовете, но пред вратата им следобед сега се извива опашка от коли, подкрепящи малкия бизнес.

Един от хотелите в града започна да предлага стаи на минимални цени, които да се ползват като офиси по време на кризата. Хоум офис няма как се осъществи ако имаш 2-3-4 деца удома които същевременно учат от къщи.

Етнусиазмзмът за взаимопомощ е силно повлиян и от примера на швейцарското правителство, което отдели 40 милиарда франка за подкрепа на икономиката.